Нора Робъртс - Зовът на сърцето

Тя се разтвори за него, като му предлагаше всичко от себе си. Когато Грант проникваше в нея, Джени чувстваше как тялото му се разтърсва и чуваше стона му, приглушен в шията й. Дъхът му бързо стържеше над ухото й, ала той запази темпото блажено бавно. Тя не бе си представяла, че бе възможно да изпита толкова и такова удоволствие, но той й показа.

Джени потъна в мек, разкошен тунел. Той ставаше все по-дълбок, докато цялото й същество бе обгърнато от кадифена топлина. Мислите й сякаш се стопяваха една по една и постепенно тялото й остана във властта на осезанието. Грант трепереше. А тя? Ръцете й, плъзгащи се по раменете и гърба му, усещаха как мускулите му се стягаха и напрягаха, докато движенията му оставаха плавни и нежни. През мъглата на насладата Джени осъзна, че той пренебрегваше своите нужди заради нейните Връхлетяха я чувства сто пъти по-силни от страстта.

— Грант — прошепна тя и го притисна в обятията си. — Сега. Искам да съм твоя.

— Джени… — Той вдигна лице и тя видя неговите тъмни, тъмни очи, преди устните му да срещнат нейните. Сякаш самоконтролът му се срина при този допир и, поглъщайки стенанията й, Грант стигна с нея до върха.

Изчезнаха всички мисли, както и необходимостта от тях.

Джени се събуди и се протегна. Имаше вродения навик да става рано и пъргаво. Първоначалната й обърканост се разсея почти мигновено. Облетия в слънчева светлина прозорец не бе нейният, но тя добре знаеше чий беше. Знаеше къде се намира и защо.

Утринната топлина сякаш бе изтъкана от по-друга материя, пропита от ново усещане — на тяло до тяло, на мъж до жена, на любим до любима. Джени почувства щастие и вълнение, които прогониха сънливостта. Тя извърна глава и погледна спящия мъж до себе си.

С усмивка установи, че той бе заел около три-четвърти от леглото. През нощта така се бе изтегнал, че я бе изместил на по-малко от половин педя от ръба. Ръката му бе небрежно простряна връз нея — не любещо, помисли Джени мрачно, а понеже тя случайно се намираше на територията му. Беше заграбил по-голямата част от възглавницата й. На снежнобелия фон лицето му изглеждаше тъмно и загоряло, със сянката на набола брада. Видя й се напълно спокоен, какъвто го бе виждала само веднъж преди — на разходката им по плажа.

Какво те движи, Грант, зачуди се Джени и се поддаде на желанието да си поиграе с косата му. Кое те прави толкова краен и саможив? И защо толкова искам да разбера и да споделя тайните ти?

Тя деликатно и внимателно очерта линията на челюстта му с върха на показалеца си. Силни черти, помисли си, почти студени. И все пак отвреме-навреме чувствителност и хумор проблясваха в очите му. След това студенината изчезваше и оставаше само силата.

Той без съмнение бе нелюбезен и арогантен и предпочиташе да бъде сам. И Джени го обичаше — въпреки това, може би и заради това. Нежността, която й даде, я бе накарала да си го признае и да го приеме сега, ала то бе ясно още отдавна.

Тя копнееше да му го каже, да изрече тези простички, красиви думи. Беше му отдала тялото си, невинността си и доверието си. Сега искаше да сподели чувствата си. Вярваше, че любовта трябва да бъде дарявана свободно и безусловно. Въпреки това Джени го познаваше достатъчно, за да разбира, че Грант трябваше да направи първата стъпка. Характерът му го изискваше. Друг мъж би могъл да бъде поласкан и дори облекчен, ако жената прямо изказваше обичта си. Но Грант би се почувствал притиснат до стената.

Тя лежеше кротко, наблюдаваше го и се чудеше дали жена не бе виновна за усамотението му. Беше сигурна, че причината толкова да се старае да бъде неприкосновен е била мъка или обезверяване. В него имаше доброта, която той криеше, талант, който изглежда не използваше, и топлота, която заключваше някъде дълбоко в себе си. Защо? Джени въздъхна и отмести косата от челото му. Надяваше се да намери търпение да дочака Грант сам да сподели тайните си.

Щастлива, тя се сгуши в него и измърка името му. Той откликна с непонятно мърморене, обърна се по корем и зарови глава във възглавницата. Тази маневра й струва още няколко сантиметра от леглото.

— Ей! — засмя се Джени и го побутна по рамото. — Мръдни малко.

Никакъв отговор.

Страшно си романтичен, помисли тя скептично, целуна непомръдващото рамо и се измъкна от леглото. Грант тутакси се възползва от освободеното пространство.

Единак, помисли Джени, като го гледаше изпънат между четирите краища на матрака върху усуканите чаршафи. Не бе свикнал да прави място за никого. Тя прекоси коридора и влезе в банята.