Нора Робъртс - Зовът на сърцето

— Че как иначе? Почти всеки би могъл да открие някой аристократ сред предците си. Виж, да си пра-правнучка на пират, при това на добър пират, е друга работа.

— Добър — тоест, добросърдечен?

— Тоест, преуспял — поправи го Джени с лукава усмивка. — Бил почти на шейсет, когато се оттеглил в Ню Орлийнс. Баба ми живее в къщата, която построил там.

— С пари, заграбени от злочести търговци — довърши той, усмихнат.

— В морето властва беззаконие — вдигна рамене тя. — Залагаш и опитваш късмета си. Може да спечелиш. — Сега и Джени се усмихна. — А може и да се простиш с главата си.

— Май е по-добре да ти намерим място без излаз на море. — Грант подръпна леко кичура коса и я привлече към себе си.

Тя опря длан на гърдите му, за да запази равновесие. Устните му бяха така съблазнителни, докато се приближаваха до нейните. Джени знаеше, че по-разумно би било да им се противопостави, ала се повдигна на пръсти и ги посрещна.

Устните му едва се притиснаха към нейните, сякаш той не беше сигурен в движенията си, сякаш не знаеше колко далеч да си позволи да отиде този път. Би могъл да я притегли в обятията си; само една нейна въздишка би го накарала да долепи тялото си до нейното. Ала те запазиха съвсем късото и съвсем осезаемо разстояние помежду им като преграда.

Разделиха се.

— Ще запаля огън — обади се тя.

— Забравих да те попитам — започна Грант, докато крачеха по кея. — Знаеш ли да печеш на скара.

— Драги господин Кембъл — проточи Джени гладко, — очевидно имате погрешни схващания за жените на Юга. Аз мога да готвя и на горещ камък.

— Както и да переш дрехи в бързей.

— Не по-зле от теб — отвърна тя. — Можеш да ме превъзхождаш като монтьор, обаче бих казала, че в останалите отношения сме равни.

— Госпожица „Гордостта на феминисткото движение“?

Джени присви очи.

— Нали сега няма да кажеш нещо снизходително и глупаво?

— Не. — Той й подаде шишето със спирта. — Вие, жените, от векове имате основание да негодувате. Справяли сте се с мъжкото подтисничество по един начин заедно и по друг начин — поотделно. Макар като цяло да ви остава да преодолеете още не малко препятствия, една жена често сама разтваря залостени врати само с дъха си. Чувала ли си за Уини Уинкъл?

Впечатлена пряко волята си, тя се вторачи в него.

— Имаш предвид Уил Уили?

Грант се засмя и се опря на тухлената стена на огнището.

— Не, „Уини Уинкъл работещото момиче“, поредица от комикси от двайсетте години. Допринесла за женската еманципация и станала веруюто на всяка домакиня. Имаш ли кибрит?

— Х-м-м-м. — Джени бръкна в джоба си. — Това не е ли било доста преди ти да се родиш?

— Проучвах въпроса в университета.

— Нима? — Тя отново долови зрънце истина, малко парченце от мозайката. Запали въглищата и отстъпи, когато се надигнаха пламъци. — Къде си учил?

Той подуши дима, лятната миризма, която му напомняше детството.

— Джорджтаун.

— Там имат отличен факултет по изкуствата — пророни Джени замислено.

— Вярно е.

— Завършил си изкуство, нали? — не мирясваше тя.

Грант се вгледа в пушека и в трепкащия въздух.

— Защо?

— Личи от палавата ти карикатура, че си се изучил и че имаш талант. Какво правиш с него?

— С кое?

Джени сключи вежди нетърпеливо.

— С таланта и с подготовката. Щях да съм чувала за теб, ако рисуваше картини.

— Не…

— Тогава какво правиш?

— Каквото си искам. Нямаше ли да приготвяш салата?

— По дяволите, Грант…

— Добре, де, не се ядосвай. Аз ще я приготвя.

Когато той се насочи към задната врата, тя изруга пак и го грабна за ръката.

— Не те разбирам.

Грант вдигна вежда.

— Не съм те молил. — Той отново съгледа нетърпението в очите й. Забеляза и обида, бързо прикрита. Защо внезапно се почувства длъжен да се извини за желанието си да пази личните си дела за себе си?

— Джени, ще ти кажа нещо. — Той нежно я погали по бузата. — Нямаше да съм тук сега, ако можех да ти устоя. Това стига ли ти?

Тя искаше да отговори с да — и с не. Ако не се боеше от последствията, сигурно би му казала, че е хлътнала и затъва стремително. Любовта й, или поне кълновете на любовта, никнеха и растяха бързо. Усмихна се и го улови за ръка.

— Ще направя салатата.

Всичко бе леко и непринудено, както Джени си го бе представяла. Нарязаха пресните зеленчуци и поспориха как се правят салати. После седяха в тревата и се наслаждаваха на гаснещата светлина на един от последните дни на лятото, докато месото цвърчеше и димеше на скарата.