Нора Робъртс - Зовът на сърцето

— Поспри малко — започна той, докато тя го теглеше по тротоара.

— Не започвай да мрънкаш. Откъде да купя пържолите?

— На залива — отговори Грант и я дръпна към себе си.

— О — въздъхна Джени объркано. Той се усмихна на изражението й и обгърна раменете й с ръка. — Отвреме-навреме в Лиймънс Маркет получават по някое хубаво парче месо.

— Откъде? — попита тя подозрително.

Грант бутна вратата на магазина.

— Това си остава мистерия.

Джени не бе сигурна, че го намира за забавно, докато не видя пържола — само една, обаче достатъчно голяма за двама, — докарана от близка ферма и подсигурена с печат върху найлоновата опаковка. Купи също пресни зеленчуци за салата и доволна изведе Грант навън.

— Добре, сега откъде да взема бутилка вино?

— При Феърфийлд. Само там ще намериш алкохол. Ако не си много взискателна спрямо марката.

Докато пресичаха улицата, край тях мина момче с колело. Хвърли поглед на Грант, заби брада на гърдите си и завъртя по-бързо педалите.

— Един от твоите почитатели? — обади се Джени.

— Изгоних го заедно с три негови приятелчета от скалите преди няколко седмици.

— Голям герой си.

Грант само се усмихна, спомняйки си как първоначалният му гняв се бе заменил със страх, че децата ще паднат от скалите и ще се разбият.

— Да, наистина — съгласи се той, като се сети със задоволство за славното конско, което им бе прочел.

— Ти май в действителност би сритал ранено куче на пътя, вместо да му помогнеш.

— Само на моя земя.

Тя поклати глава и отвори вратата на магазина на Феърфийлд. Уил Търнър моментално изпусна огромната тенджера, която се гласеше да прибере на полицата. Червен до връхчетата на ушите си, той я остави да си лежи на пода.

— С нещо да ви услужа? — Гласът му премина във фалцет на последната дума.

— Трябва ми чувал дървени въглища — започна Джени, като прекоси помещението, — и бутилка вино.

— Въглищата са в дъното — отвърна Уил сподавено и отстъпи назад, щом тя се приближи до него. Закачи пирамида от консервни кутии с лакът и тя се сгромоляса. — От колко… От колко килограма?

Раздвоена между смях и състрадание, Джени преглътна.

— Два ще свършат работа.

— Ей сега. — Уил изчезна и тя чу сърдития глас на Феърфийлл, който питаше момчето какво му става. Напуши я смях и затисна устата си с ръка.

Мислейки за въздействието на Вероника върху Макинтош, Грант бе залян от вълна на съчувствие.

— Клетото хлапе ще се пилее в мечти цял месец. Трябваше ли да му се усмихваш?

— За Бога, Грант. Та той едва ли има петнайсет години.

— Достатъчно, за да го втресе — отбеляза той.

— Хормони — промърмори Джени, докато разглеждаше скромния избор от вина на Феърфийлд. — Трябва им само малко време, за да се усмирят.

Погледът на Грант се задържа върху нея, когато тя се наведе.

— Някакви си трийсет-четирийсет години — уточни той.

Джени откри бутилка домашно бургундско вино и я измъкна от долната полица.

— Изглежда все пак ще пируваме — обяви тя победоносно.

Уил се появи с чувалчето въглища и през целия път до тезгяха се спъна само три пъти.

— Донесох ви и спирт, за всеки случай… — Езикът му се завърза на възел.

— Благодаря… — Джени остави бутилката върху тезгяха и посегна за портмонето си.

— Трябва да сте поне на двайсет и една, за да купите виното — каза той. Усмивката й се разшири и той се изчерви още повече. — Вие сигурно ги имате, а?

Джени не успя да се въздържи и махна по посока на Грант.

— Той ги има.

Уил я наблюдаваше в захлас, докато накрая тя учтиво го подсети за сметката. Той дойде на себе си, колкото да натрака цифрите на малката сметачна машина, и отново я зяпна.

— Всичко пет долара и седем цента. — Уил въздъхна измъчено. — С данъка.

Джени потисна желанието да го помилва по бузата и отброи сумата във влажната му ръка.

— Благодаря ти, Уил.

Той стисна монетите в шепата си.

— Няма защо, госпожице.

За първи път Уил отлепи очи от нея и погледна Грант с такова страхопочитание и завист, че той не знаеше дали да се възгордее, или да се извини. С нетипичен за него жест протегна ръка и приятелски стисна рамото на момчето.

— Кара те на колене да й лазиш, а? — пошушна тихичко, щом Джени стигна изхода.

Уил въздъхна.

— И още как… — Преди Грант да се обърне, той го дръпна за ръкава. — Ще вечеряте заедно, с вино и така нататък, а?

Грант повдигна вежда, но се сдържа. И така нататък, напомни си той, означаваше различни неща за различни хора. Специално в неговото съзнание изникнаха доста интересни образи.