Нора Робъртс - Зовът на сърцето

— Засега работата не е ясна — смотолеви Грант една от любимите реплики на Макинтош, след това се сепна и се усмихна. — Да, ще вечеряме. — А после ще видим, допълни той наум и последва Джени на улицата.

— Какво беше това? — настоя да узнае тя.

— Мъжки приказки.

— О, моите извинения.

Тонът й бе толкова надменен и пренебрежителен, че Грант се разсмя, грабна я в прегръдките си и я целуна, на показ на цял Уинди Пойнт. С ръце, здраво обвити около нея, той чу приглушен трясък от вътрешността на магазина.

— Горкият Уил — прошепна. — Напълно го разбирам. — Очите му светнаха дяволито. — По-добре да побързам и да се качвам в лодката, ако ще вечеряме и така нататък.

Объркана от необичайното за него веселие, Джени го изгледа подозрително.

— Добре — рече след кратко мълчание. — Ще те чакам вкъщи

Глупаво бе да се чувства като ученичка преди среща. Това си рече Джени, отключвайки вратата. Същото си бе казала, докато излизаше от селото с колата и пак, когато зави към вилата.

Беше обикновено барбекю за двама, с една пържола и бутилка червено вино, което можеше и да не си струва парите. Човек трябваше дълго да се взира, за да открие романтика в торба дървени въглища, малко спирт и току-що откъснати градински зеленчуци. Не за пръв път се порица за свръхактивното си въображение.

Несъмнено то бе виновно за вълнението и в двора на църквата. Капка неочаквана нежност, лек полъх и тя едва ли не дочу сватбени камбани. Нелепо.

Джени сложи пакетите върху шкафа и съжали, че не бе купила свещи. Те биха могли да направят дори тази скромна кухня да изглежда романтично. А ако имаше радио, можеше да пусне музика…

Тя се сепна. Никога не бе проявявала вкус към общоприетите романтични клишета. Освен това нали не искаше да се впуска в любовни преживявания… Щеше да положи усилия да изгради приятелство между двама им с Грант, и толкоз. Покани го на вечеря, защото му беше задължена. Щеше да си побъбри с него, тъй като го намираше за интересен, въпреки недостатъците му. И щеше много, много да внимава да не се озове пак в обятията му. Здравият разум щеше да надделее над онази част от нея, която копнееше за продължение на случката при църквата. Грант Кембъл бе не само нахален, а и прекалено сложен. Не й трябваше да се хваща с някой засукан като самата нея.

Тя изнесе въглищата и спирта на двора, за да приготви скарата. Разкъса чувалчето със замах.

Времето беше чудно за разходка в морето. Сенките на късния следобед се издължаваха, жегата си отиваше. Светлината стана мека и успокояваща като балсам. Джени чу плисъка на водата при кея и шумоленето на насекоми в тревата край брега. Скоро долови бръмченето на мотор в далечината.

Нервите й така се изопнаха, че за малко да изтърве торбата. Смъмри се набързо, след това се засмя и сипа купчина въглища в огнището. И това ми била изтънчената Дженвиев Грандо, помисли тя кисело, видна дама от артистичните среди и висшето общество на Ню Орлийнс. на път да изпусне два килограма дървени въглища върху краката си, защото някакъв си тип й идваше на гости. Какво позорно падение.

Джени се усмихна, затвори пакета и го остави на тревата. И какво от това, запита се тя, и тръгна по пътеката към кея.

Грант нахлу в заливчето и плисна вода на всички посоки. Смеейки се, Джени се повдигна на пръсти и помаха с ръка. Едва тогава осъзна колко не бе й се искало да прекара вечерта сама. По-точно, без него. Макар да бе сигурна, че щеше да я изправи на нокти преди залез слънце, тя се радваше.

Той намали скоростта и подкара лодката към пристана. Щом изгаси мотора, отново настъпи спокойствие — чуваха се само къдравите вълнички и шепота на вятъра в тревата.

— Кога ще ме изведеш в морето? — попита Джени, щом Грант хвърли въжето.

Той скочи с лекота на кея, докато тя сръчно връзваше лодката.

— Не знаех, че имам подобни планове.

— Сега вече си уведомен. Смятах да си наема гребна лодка за заливчето, но далеч предпочитам да изляза в морето.

— Гребна лодка ли? — Грант се засмя, опитвайки се да си я представи как борави с веслата.

— Израснала съм край река — напомни му Джени — Плаването е в кръвта ми.

— Сериозно? — Той хвана ръката й и я обърна. Беше гладка и мека. И силна. — Тази ръчица няма вид, като че ли е вдигала много платна.

— Достатъчно. — Тя сплете пръсти в неговите. — В моя род винаги е имало морски вълци. Прапрадядо ми е бил дързък… Предприемач.

— Пират. — Заинтригуван, Грант улови кичур от косата й и го уви около пръста си. — Явно на него си се метнала повече, отколкото на многобройните графове и херцози, обкичили родословното ти дърво.