Нора Робъртс - Ключът на познанието

Бе толкова изплашена. Крясък на сова накара сърцето й да подскочи до гърлото. По земята пълзеше мъгла, ефирна и бяла, но със синкави краища. Сгъстяваше се и се движеше в краката й, сякаш гази сред дим. Заглушаваше стъпките й.

„Както и неговите“, с ужас осъзна тя.

„Само да стигна до къщата. Само да стигна до къщата“.

Там щеше да се скрие, докато дишането й се успокои. Би могла да намери оръжие, с което да се отбранява.

Защото той бе решил да я убие, да увие дългия бял шал около врата й и да затяга примката, докато очите й изскочат и вените й се напълнят с кръв до пръсване.

Защото бе луд, а твърде късно бе прозряла това.

Не. Не. Тези мисли бяха на Кейт. На една измислена героиня в измислен свят. А нейният преследвач не бе герой от книга. Беше Кейн.

Ако му позволеше, би могъл да й отнеме нещо много по-ценно от живота. Душата й.

В последния миг сви встрани от входа. Сега си спомни. Това бе последният шанс в битката. Кейт бе загубила ценно време да удря по вратата и да вика за помощ, преди да се отдръпне, проумяла, че няма кой да й помогне.

„Малка редакция“, каза си Дейна.

Стисна зъби и разби стъклото на прозореца с лакът. Не обърна внимание на болката, когато провря ръка, за да отмести райбера, и я поряза на назъбените парчета. С голямо усилие успя да повдигне рамката и да се претърколи над перваза.

Стовари се на пода с такава сила, че чу изтракването на собствените си кости. Няколко мига лежа замаяна, напрягайки очите си да свикнат с още по-непрогледния мрак.

Въздухът бе застоял и влажен и когато се надигна, дланите й се плъзнаха в праха. Нямаше нито лъскави мозайки на пода, нито великолепни полилеи или красиви антики. В камината не гореше огън.

Намираше се в студена стая, изпълнена с мирис на плесен, паяжини и дихания на призраци.

Това не бе „Пийк“ от реалния й свят, а замъкът „Уоч“, създаден от Джордън. Притисна с пръсти ранената си дясна ръка и запристъпва по скърцащите дъски.

„Добре си се справил с атмосферата, Хоук — помисли си тя, докато полагаше усилия да възвърне увереността си. — Типична е за замък, обитаван от призраци. Идеалното място за битката на нашата смела героиня е психопата“.

Потръпна и се наведе да потърка натъртеното си коляно. „Кейт нарани коляното си — спомни си Дейна, — но това не я спря“.

Пое си дъх, когато стигна до преддверието и видя силуетите, очертани от ярката лунна светлина, която нахлуваше през замърсените прозорци.

За нея нямаше по-голямо удоволствие от потапянето в атмосферата на една книга, но този път бе стигнала доста по-далеч, отколкото би могла да си представи.

Затвори очи за миг и преброи контузиите и раните си. Бе ударила коляното и рамото си и усещаше остра болка в порязаната ръка. Бе толкова изплашена, че едва дишаше.

Но това бе допустимо. Можеше да изпитва болка и страх. Единственото, което не можеше да си позволи, бе да изпадне в паника и да се предаде.

— Ще видим кой ще съчини края на историята, копеле. Една бивша библиотекарка ще натрие носа ти.

Чу зловещо изпращяване на стъкла под нечии крака и се втурна към стълбите. Наближаваше кулминацията в романа.

— Вие сте тук. — Зоуи освободи ръката на Малъри и с неохота се отдръпна от Дейна. — Направете нещо.

Роуина пристъпи напред и леко докосна китката на Дейна, сякаш да провери пулса й.

— Какво се случи?

— Нали си богиня? — изкрещя Флин. — Ти ни кажи. Върни я! Трябва да я върнеш.

Джордън го побутна встрани и застана между двамата.

— Защо не знаеш какво се е случило? — обърна се той към нея.

— Способен е да прикрива някои свои действия от нас.

— А вие от него?

— Да, разбира се. Не е взел душата й — тихо каза тя, опитвайки се да успокои Флин.

— Каквото и да е взел, върни я. — Той отново се втурна напред и отблъсна ръката на Малъри. Пит му хвърли смразяващ поглед, когато го видя да застава до Роуина. — Нима мислиш, че можеш да ме сплашиш, точно сега?

— Губиш ценно време, като се поддаваш на страха за сестра си.

— Студена е. Кожата й е като лед. Почти не диша.

— Той я увлече в книгата — каза Джордън и мигновено привлече вниманието на Роуина.

— Откъде знаеш?

— Зная. — Взе романа от нощното шкафче, където го бе сложил. — Разтвори книгата и изведнъж падна.

Тя взе томчето от ръцете му.

— Няма го. Ключът е изчезнал от тук. Не трябваше да бъде така — промълви Роуина. — Кейн прекрачва твърде много граници. Нарушава правилата. Защо не може да бъде спрян? Това не е изкушение или дори заплаха. — Обърна се към Пит и в очите й проблесна страх. — Пренесъл е битката в друга територия и някак е преместил ключа.