Нора Робъртс - Ключът на познанието

Но силуетът не се обърна. Жената стоеше, загледана в горите, където преди двеста години любовта я бе погубила.

— Ти си творение на Джордън, а не на Кейн. В книгата помогна на героинята и това те освободи. Не желаеш ли да бъдеш свободна?

Фантомът мълчеше.

— Репликата на Кейт — каза си Дейна на глас. — Трябва да си я спомня. Какви бяха думите?

Докато ги търсеше в паметта си, вратата изведнъж се отвори и я повали върху каменните плочи.

— Тя не може да ти помогне. — Кейн поглади шала в ръката си, докато излизаше. — Образът й е само декор.

— Всичко тук е декор. — Дейна запристъпва назад като рак. — Всичко е измама.

— Все пак от раните ти тече кръв. — Посочи към ръката и шията й. — Нима и болката е измама? А страхът ти? — Усмивката му ставаше все по-широка, докато се приближаваше. — Ти беше достоен противник. Имаш проницателен ум и силна воля. Успя да промениш малки подробности от моята картина. Беше нужна голяма сила, за да си представиш стълбището. И още по-голяма, за да я накараш да се появи. — Посочи към силуета с пелерината. — Поздравявам те.

Дейна неволно разтвори устни за миг. Нима наистина си бе представила стълбището и вратата? Нима тя бе повикала призрака с волята си?

Не, не вярваше в това. Бе започнала да се лута в паника.

Джордън. Той бе авторът на книгата, мъж е остър ум и силна воля. По някакъв начин се опитваше да й помогне. Проклета да бе, ако допуснеше да не успее.

„Аз съм Дейна — напомни си тя. — Както и Кейт, героинята на Джордън“.

Никоя от двете не би се изплашила накрая.

— Може би просто трябва да си представя как скачаш от този парапет и намираш ужасяващата си смърт.

— Все още съскаш като котка, заклещена в ъгъла. Мога да те оставя тук, погълната от книгата. Би трябвало да ми бъдеш благодарна. Книгите са най-голямото удоволствие за теб. — Наклони глава встрани, когато тя се изправи и потръпна от болка. — Или да повикам убиеца на сцената? Ще бъде интересно да гледам как се бориш с него, въпреки че в моята версия е възможно да не победиш. Както и да завърши битката, ще ми се стори забавно представление.

Шалът изчезна от ръцете му.

— Помниш ли какво изпитва тя, когато го чува да се изкачва по стълбите, и какво я обзема, когато разбира, че е попаднала в капан?

Дейна затаи дъх, щом чу бавни, приближаващи се стъпки.

„Той не може да ме принуди да направя нищо — напомни си тя. — Само да ме подведе“.

— Стомахът й се свива на топка от страх, когато разбира, че той е искал да дотича именно тук. Любимият й я вижда на лунната светлина, а до нея — фантома и убиеца. Отчаяно тича по площадката, но знае, че няма да стигне навреме.

— Ще стигне. Достатъчна е малка корекция.

Кейн се завъртя, когато през вратата изскочи Джордън. Силата на изненадващия удар го тласна към парапета.

— Ти нямаш място тук!

— Аз сътворих това място.

С цялата си ярост, Джордън стовари юмрук в лицето му. Почувства парене, сякаш докосна огън. Въпреки това се подготви да го стори отново, но бе вдигнат във въздуха и полетя назад към стената.

— Тогава умри тук.

В ръката на Кейн проблесна меч. Дейна се хвърли на гърба му и впи нокти и зъби в него като див звяр. Чу вой и когато отново отвори уста, осъзна, че се е изтръгнал от собственото й гърло.

Той енергично я блъсна към Джордън. По лицето му имаше кръв от раните, които двамата му бяха нанесли.

Сърцето й затанцува.

— Ще разбереш какво е болка — извика му.

Кейн вдигна меча и очите му засвяткаха.

— А теб те очаква нещо по-жестоко. Кръвта ти ще изтече тук.

Но когато замахна, мечът сякаш се изпари и ръката му остана празна.

— Да видим дали боговете могат да летят — каза Джордън.

Двамата с Дейна се втурнаха напред.

Пръстите им се преплетоха и слетите им ръце преминаха през изчезващия образ на магьосника. Надигна се струйка дим и на мястото му се появи бледосиньо сияние.

След миг вече бяха сами в лунната нощ.

— Аз ли го направих? — едва промълви Дейна. — Или ти?

— Не зная. — Джордън я прегърна, когато усети, че тя се олюлява, и заедно се отпуснаха на каменните плочи. — Все едно. Господи, пострадала си. От ръката ти тече кръв. Но успях да стигна до теб. — Притисна я към себе си. — Успяхме.

— Радвам се, че си тук. — Изтощена, Дейна склони глава на гърдите му. — Как дойде? Не те е довел той. Не те очакваше.

— Не е единственият бог във Вали напоследък. — Джордън повдигна главата й и притисна устни към слепоочието й. — Трябва да намерим пътя обратно, Дейна. Нямам нищо против да се потопя в една история, но това е твърде много.