Нора Робъртс - Ключът на познанието

— Има рани по лицето. Пострадала е — каза Зоуи и се приближи. — Ръката й кърви. О, цялата й шия е в драскотини. Къде има бинт?

— Няма нужда от това, мамче — успокои я Пит.

— Порязах се, докато влизах в „Пийк“, тоест в „Уоч“. Коляното ми е подуто. Колкото и да бе страшно, трябва да призная, че… беше вълнуващо. Бях… — Дейна замълча и учудено сведе поглед към крака си. Болката изчезна в мига, в който Роуина обхвана коляното й. — Господи, вече не чувствам нищо.

— Може би, но дори и така да е, това би ти се отразило добре. — Брад й подаде чаша. — Запомнил съм къде държиш брендито — каза той, наведе се и докосна устните й със своите. — Добре дошла отново у дома, скъпа.

— Радвам се, че се върнах. — Тя отпи голяма глътка и подаде чашата на Джордън. — Има много за разказване.

— Искаш ли да си починеш, или ще имаш сили да дойдеш в „Пийк“ още тази вечер, за да завъртиш ключа?

Вгледа се в лицето на Роуина, докато докосваше одрасканата й буза.

— Нима можете да чакате?

— Изборът е твой. Винаги е бил.

— Е, ще събера сили. — Дейна хвърли поглед към часовника и зяпна от изненада. — Девет? Как е възможно все още да е девет часът? Струва ми се, че съм била там дни наред.

— Шестдесет и осемте най-дълги минути в живота ми — каза Флин. — Ако си готова да отидеш тази вечер, идваме с теб.

— Трябва да се обадя на детегледачката. — Зоуи се изчерви, когато привлече вниманието на всички. — Зная, че е глупаво да се безпокоя, но…

— Няма нищо глупаво в това да се тревожиш за детето си. — Роуина стана. — Ние с Пит ще вземем ключа и ще ви чакаме.

— Ако има проблем с детегледачката — каза Брад, — аз ще постоя при Саймън. Ти трябва да присъстваш на ритуала.

— Е, добре. — Смутена, Зоуи тръгна към вратата. — Сигурна съм, че госпожа Хенсън няма да има нищо против да остане до малко по-късно. Все пак благодаря. Само ще й се обадя.

— Тръгваме, когато Зоуи е готова. — Дейна се обърна към Роуина и Пит, но те вече бяха изчезнали. — Господи, как го правят? Пуф, и ги няма.

— Биха ни спестили пътуването, ако ни бяха взели със себе си. — Джордън закачливо плъзна пръсти по лицето и шията й. Драскотините бяха напълно заличени. — Сигурна ли си, че ще можеш?

— Нямам търпение. Ще ви разкажем всичко, когато пристигнем в „Пийк“. Ще се успокоя едва когато ключът влезе в ключалката.

В стаята с портрета им сервираха ароматно кафе и дребни сладки, докато Дейна и Джордън се редуваха да разказват за случилото се през онези шестдесет и осем минути.

— Действала си много разумно. Как успя да запазиш самообладание?

— На моменти го губех. Бях объркана и изплашена, а той правеше промени, за да ме подмамва. Стана доста по-леко, когато осъзнах, че Джордън или е там, или също манипулира нещата по някакъв начин. Лабиринтът, в който Кейн искаше да се загубя, изведнъж изчезна и от този миг всичко бе различно.

— Никак не ми хареса редакторският му принос. — Джордън хвана ръката й и я целуна точно над рубина. — Освен това реших, че героят трябва да има по-активна роля в съдбоносната битка.

— Никакви възражения.

— Мислите ли, че сте го убили — попита Малъри, — когато сте го съборили от покрива?

— Не. Той просто се изпари. — Дейна махна с ръка към Роуина и Пит. — Също като тях преди малко.

— Но го наранихме — намеси се Джордън. — Не само засегнахме гордостта му. Почувства болка от удара ми, както и когато Дейна се опита да го одере жив. Потече кръв. Щом кърви, значи може и да бъде убит.

— Не напълно. — Пръстените на Роуина заблестяха, докато наливаше кафе. — За нас смъртта е нещо различно. Част от същността ни остава. В дърветата, камъните, водата и въздуха.

— Но може да бъде победен — настоя Джордън. — Може да бъде… лишен от силата си.

— Да — тихо потвърди тя. — Може би това ще стане.

— Оттеглил се е. — Брад повдигна чашата си. — Избягал е, защото не е бил готов да се бори с двама ви наведнъж.

— Можеше да ни съсече с меча, който се появи в ръката му. Мисля, че сме задължени на Роуина — каза Дейна.

— Няма право да пролива кръвта на смъртни, както и да отнема живот. Не биваше да бъде допуснато за нищо на света. Не знаем как дръзна да опита, но ако отново си го позволи, ще сторим всичко, на което сме способни, за да го спрем.

— Какви могат да бъдат последиците за вас? — попита Брад.

— Поемаме отговорността — решително заяви Пит. — Готови сме да ги понесем.

— Рискувате да останете в този свят завинаги, нали? — Бе го проумял, когато бе успял да освободи съзнанието си от страха за своите приятели. — Нарушихте клетвата и е възможно да нямате право да се завърнете дори ако и третият ключ бъде намерен и душите на трите дъщери бъдат освободени. Ще продължите да живеете в нашето измерение като в капан, от който никога не ще се измъкнете.