Нора Робъртс - Ключът на познанието

— Бил е в книгата? — намеси се Джордън.

— Да. Но сега той го е прехвърлил в действието на романа, както и нея. Това не биваше да бъде допуснато.

— Сама е там. Независимо дали е станала част от действието, или е застрашена от Кейн, животът й е в опасност. — Джордън хвана ръката на Дейна. — Помогни й да излезе.

— Не мога да я върна от там, където я е изпратил. Не е по силите ми. Трябва или да я освободи, или сама да се избави. Мога да я стопля — започна тя.

— По дяволите. — Той грабна обратно книгата. — Изпрати ме при нея.

— Не е възможно.

Роуина се обърна и нежно прокара длани по лицето на Дейна.

Джордън изрече проклятие, рязко дръпна ръката й и я накара да застане с лице към него.

— Не ме лъжи.

През ръката му премина вълна, подобна на електрически ток, но не я пусна.

— Остави жена ми — тихо каза Пит.

— Какво ще направиш, ще ме пребиеш ли? Моята жена лежи безпомощна, докато душата й преживява бог знае какво, защото ви е дала дума. А вие стоите тук и бездействате.

— Светът, в който я е пленил, е негов. Силата му я държи там. — Роуина нервно отметна косите си назад, което бе необичаен жест за нея. — Няма начин да разберем какво й причинява или какво ще стане, ако опитам. Не е позволено да те пренеса в друг свят. Би било нарушение на клетвата, която положих, когато дойдох тук, за да бъда пазителка на ключовете.

— Аз сътворих този свят — извика Джордън и хвърли книгата на леглото до Дейна. — Плод е на моето съзнание, на моите думи. Не мога да се примиря. Някакъв самозабравил се бог застрашава жената, която обичам, и ме предизвиква да застана срещу него. Не ме интересува колко клетви ще нарушиш. Няма да я оставя сама. Ще ме изпратиш при нея.

— Не мога.

— Роуина. — Пит обхвана раменете й и я накара да се обърне към него. — Прав е. Слушай — настоя той и й даде знак да замълчи. — Нямаме право да въвличаме мъж, когато една жена се бори сама. Но Кейн наруши клетвата и прекрачи всички граници на честта. Той няма право нито да отнема живота й, нито да докосва ключа с ръка или с магия. Битката добива ново измерение. Или ще играем по неговите правила, или ще загубим.

— Скъпи — Роуина обви ръце около врата му, — ако го направя, дори и да успея, знаеш какво би могло да ни струва.

— Можем ли да живеем в този затвор и да не направим нищо?

Въздишката й издаде мъчителна вътрешна борба, когато притисна глава към гърдите му.

— Ще имам нужда от помощта ти.

— Разбира се. Винаги съм до теб.

Роуина кимна, дълбоко си пое дъх и погледна Джордън с очи, които изглеждаха огнени.

— Трябва да бъдеш сигурен. Ако направя това, рискуваме и нейния, и твоя живот, и всичко.

— Направи го.

— Изпрати всички ни. — Зоуи сграбчи ръката на Дейна. — Каза, че заедно сме по-силни, и наистина е така. Ще имаме по-голям шанс да го победим, ако отидем всички.

— Жената-воин — усмихна й се Пит. — Тази битка не е за теб. Но ако боговете бъдат благосклонни, ще дойде и твоят ред.

— Дайте му оръжие — настоя Брад.

— Не може да вземе със себе си нищо освен ума си. Легни до нея — каза Роуина на Джордън и взе книгата. Когато затвори очи, кориците засияха. — Да, виждам. Хвани ръката й.

— Вече я държа.

Роуина повдигна клепачи. Очите й бяха добили искрящ син цвят и се откроиха на фона на бялата й кожа. Невидим вятър развя косите й.

— Готов ли си?

— Да, напълно.

— Върни я. — Флин притегли Малъри към себе си, докато стоеше загледан в Джордън. — Доведи я у дома.

— Разчитай на мен.

Вятърът премина през тялото му, силен и топъл. Увлече го във вихрушка през времето и пространството и го пренесе отвъд сребристи завеси, които се разтвориха със звук, подобен на плясък на вълни.

Озова се срещу черните куполи и кули на замъка „Уоч“ в лунна нощ.

Побягна към зданието през стелещата се мъгла и до слуха му достигна крясък на сова. След миг щеше да прозвучи вой на куче срещу огромната кръгла луна. Обзе го любопитство и задоволство, когато звукът отекна във въздуха.

„Последната глава“, осъзна той и се убеди в това, щом зърна счупеното стъкло.

„Време е за малка промяна в действието“, помисли си Джордън, докато се провираше през прозореца.

— А ние какво да правим? — Малъри се притисна към Флин. — Не можем просто да чакаме.

— Стойте близо до тях — каза Пит.

— Може би има още нещо. — Роуина седна на ръба на леглото с книгата в скута си. — Вече нарушихме клетвата. Едва ли нещо ще се промени, ако си позволим и друга волност.