Нора Робъртс - Ключът на познанието

— Наистина ли си чела книгата, или излъга? — попита Джордън, докато караше обратно към апартамента й.

— Защо да лъжа?

— Нямам представа. Но онзи ден каза, че никога не си била героиня в книга. Затова реших, че не си чела „Фантом в замъка“.

— Не разбирам.

— Прочете ли я?

— О, по дяволите. Намразих я. Толкова е добра, а аз исках да не струва, за да мога с право да заявя: „Виждате ли? Не го бива“. Но не можех. Канех се да я изхвърля, дори си представях как я изгарям.

— Господи, наистина си била бясна.

— И още как. Но разбира се, сърце не ми даде да изгоря книга. Душата ми на библиотекар щеше да повехне и да загине. По същата причина не можах и да я изхвърля. А така и не се наканих да я занеса в антикварна книжарница или просто да я подаря на някого.

— Не съм виждал свои романи сред книгите у вас.

— Не би могъл. Скрити са.

Джордън откъсна поглед от пътя и се засмя.

— Стига.

— Не исках никой да знае, че имам твои книги. Самата аз не исках да ги виждам. Но трябваше да ги притежавам.

— Значи си чела „Фантом в замъка“ и не си познала Кейт?

— Кейт? — Дейна напрегна паметта си. — Героинята? А… жена е проницателен ум, малко високомерна. Упорита, разчитаща единствено на себе си и доволна да бъде сама… Затова предприема онези дълги разходки и е привлечена от „Пийк“. Тоест от „Уоч“, както си нарекъл замъка. — Надникна малко по-дълбоко в спомените си и образът се дооформи в съзнанието й. — Има хаплив език. Бях впечатлена от това. Държи се малко сприхаво, особено с героя, но не бих я упрекнала. Той го заслужава. Живее в малък град и се чувства щастлива в него. Работи в… антикварна книжарница и точно там привлича интереса на злодея.

— Това е нашето момиче.

— Има трезво отношение към секса, което също ми хареса. Твърде много героини в романи са описани като девственици или уличници. А тя използва ума си, който е забележителен, но прекалената й вироглавост я вкарва в беда.

— Все още ли не загряваш? — попита Джордън след миг.

— Какво? Не… — Внезапно прозрение я накара да втренчи поглед в него. — Нима искаш да кажеш, че си я базирал на мен?

— Повечето черти. За бога, Дейна, дори има твоите очи.

— Очите ми са кафяви. А нейните… имаше нещо поетично.

— „С цвят на шоколад, неустоим и горчив“.

— Не съм вироглава. Просто съм… самоуверена.

— Аха.

Спря пред кооперацията й.

— Не съм високомерна, но проявявам нетърпимост към тесногръдите и хленчещите хора.

— Именно.

Дейна слезе от колата.

— Започвам да си спомням. Понякога тази Кейт наистина става непоносима.

— Понякога. Това я прави интересна и жива. Особено защото може да бъде и безкрайно щедра и добра. Има страхотно чувство за хумор и умее да се надсмива дори над себе си.

Тя се намръщи и отключи вратата на жилището си.

— Може би.

Докато влизаха, Джордън закачливо я потупа отзад.

— Здравата бях хлътнал по нея. Разбира се, ако трябваше да я опиша сега…

Притисна я към вратата и сложи ръцете си от двете страни на главата й.

— Какво?

— Не бих променил нищо. — Наведе се към нея и всмука устните й. — Бях толкова сигурен, че ще прочетеш книгата, ще се познаеш и ще ме потърсиш. Но ти не се опита да се свържеш е мен и заключих, че не си я чела.

— Може би не съм била готова да се позная. Но можеш да бъдеш сигурен, че отново ще я прочета. Всъщност това е единствената от книгите ти, която съм чела само веднъж.

Той се засмя и се отдръпна.

— Препрочиташ книгите ми?

— Вече виждам как започваш да се надуваш, така че ще замълча, преди да се пръснеш и някой да пострада.

Наведе се, мина под ръката му и се отправи към една от етажерките с книги.

— На жената, която загубих. На жената, която открих. На единствената жена, която съм обичал. Късметлия съм, че и трите са една и съща.

Дейна извърна глава към него, докато посягаше към рафтовете.

— Какво беше това?

— Посвещението, което току-що съчиних за следващата си книга.

Тя отпусна ръка.

— Джордън, ще ме накараш да се разтопя. Никога не си ми казвал подобни неща.

— Мислех си ги, но не знаех как да ги изрека.

— Вече видях откъс от този роман. Ставаше дума за изкупление. Нямам търпение да го прочета целия.

— А аз нямам търпение да го допиша за теб.

Проследи я с поглед, когато взе една книга, свали обложката и отдолу се показа корицата.

— „Фантом в замъка“ — прочете той. — Джордън Хоук. В обложка на… — Избухна в смях. — „Как да защитим дома и градината си от вредители“. Добро хрумване, Дългучке.