Нора Робъртс - Карибски романс

— Правилно. А това, което май трябва аз да направя, е да те тормозя, докато не свикнеш да си почиваш.

Нямаше как да не се усмихне. Назидателният тон беше в пълен контраст с многозначителността на думите и лукавия израз в очите му.

— Убедена съм, че ти се носи славата на голям досадник.

— Усъвършенствах уменията си в колежа.

— Браво на теб. Аз пък владея умението да оползотворявам добре времето си. Филийките са готови.

Той я остави да ги извади, изчака я да си намаже една, после сам взе.

— Спомена нещо за уроци по подводно плуване.

Лиз го погледна с недоумение, но чу кафеварката и се обърна за чаша. После се смили и взе две.

— Е, и какво?

— Искам да пробвам. Днес.

— Днес ли? — тя му подаде кафето, а своето остана да пие права до печката. — Трябва да проверя какъв е графикът за деня. Както вървяха нещата, нищо чудно и двете лодки вече да са отплавали.

— Не говоря за групово изпълнение, а за индивидуален урок. Можеш да ме вземеш на „Изгнаник“.

— Обикновено Луис поема индивидуалните занимания.

Джоунъс се изсмя.

— Предпочитам да си имам работа с ръководството.

Лиз дояде филията и се избърса.

— Добре, щом искаш. Обаче урокът се плаща.

Той вдигна доволно чашата си.

— Не се и съмнявам.

Тя се смееше, когато Джоунъс зави към малкия паркинг до хотела.

— Щом е пребъркал собствения ти джоб, защо си му станал защитник?

— Всеки има право на защитник. Освен това си мислех, че като мой клиент ще остави на мира портмонето ми.

— Така ли стана?

— Да — той я хвана за ръка и тръгнаха по алеята към плажа. — Вместо това ми задигна часовника.

Лиз се разкиска. Не я беше чувал досега да се кикоти така хлапашки.

— Ти отърва ли го?

— Две години условно. Я виж, бизнесът май процъфтява.

Тя заслони с ръка очи срещу слънцето. Пред павилиона цареше оживление и Луис припряно раздаваше шнорхели, маски и плавници. Един поглед наляво й показа, че само „Изгнаник“ бе останал на пристана.

— Косумел взе да става много популярен — измърмори Лиз.

— Не е ли точно това идеята?

— По отношение на бизнеса ли? — тя повдигна рамене. — Би било глупаво да се оплаквам.

— Но?

— Но понякога си мисля, че ще е добре нещата да не се променят особено. Не ми се ще цялото море да се окаже залято с плажно масло. Хола, Луис.

— Лиз! — погледът му се стрелна за кратко към Джоунъс, преди да се усмихне насреща й. — Вече мислехме, че си ни зарязала. Как беше в Акапулко? Хареса ли ти?

— Ами, беше… Различно — рече тя и побърза да влезе вътре. — Някакви проблеми?

— Хосе се справи с една-две дребни поправки. Доведох и Мигел за попълнение, ама го държа под око. Взех ето това, диплянката, както я наричаш, за водните колелета — Луис извади цветна брошура, ала Лиз само кимна и пробяга с поглед по графика.

— Бринкман и компанията му са записани за водолазната лодка. Водихме ли ги до Паланкар?

— Два дни подред. Мигел ги хареса. Давали добри бакшиши.

— Хм. Значи ти сам се оправяш с магазина.

— Няма проблеми. А, да не забравя, онзи се мярна насам — Луис сбърчи лице, като се мъчеше да си спомни името. — Кльощавият младеж, американецът. Сещаш се, дето беше в групата на начинаещите.

Тя прелисти фактурите и остана доволна.

— Трайдънт?

— Си, точно той. Идва два пъти.

— Да наеме нещо ли?

— Не — Луис я изгледа с повдигнати вежди. — Търсеше теб.

Лиз не обърна повече внимание. Щом не бе наемал нещо, Трайдънт не я интересуваше.

— Ако всичко тук е наред, ще изведа господин Шарп на урок по гмуркане.

Луис отново му хвърли кос поглед и бързо отмести очи. Този човек го притесняваше, караше го да се чувства тягостно, но затова пък Лиз изглеждаше много по-добре от седмици насам.

— Да приготвя ли екипировката?

— Не, аз сама ще се погрижа — тя вдигна глава и се усмихна. — Попълни бланката на господин Шарп и му дай разписка, като прихванеш снаряжението, урока и излизането с лодката. А понеже… — Лиз погледна часовника си. — Вече минава единадесет, сметни цената за половин ден.

— Самото великодушие — промърмори Джоунъс и тръгна към рафтовете да си избере нужните принадлежности.

— Случили сте с най-добрия учител — обади се Луис, ала така и не можа да задържи дълго погледа си върху него.

— Сто на сто е тъй.

Джоунъс разсеяно обърна налице вестника, хвърлен върху тезгяха. Честно казано, липсваше му сутрешното прелистване на вестниците, докато си пиеше кафето. Обаче заглавията на испански не му говореха нищо.