Нора Робъртс - Карибски романс

— Прекрасна си… — промълви той. На лунната светлина тялото й беше като мед и мляко. Широко отворените й очи — невинни и неуверени. — Искам да ми се довериш — започна Джоунъс бавно да я гали от глезена нагоре. — Искам да видя, че не се страхуваш от мен.

— Не ме е страх от теб.

— Ала преди се страхуваше. Възможно е дори да съм искал да е така. Но вече не.

Езикът му се плъзна по свивката на коляното. Тя се изви и простена.

— Джоунъс…

— Отпусни се — ръката му леко-леко запълзя по бедрото й. — Искам да усетя как омекваш и се разтапяш. Легни, Лиз. Остави ме да ти покажа колко много можеш да имаш.

Тя се подчини само защото нямаше сили нито да се противопостави, нито да устои. Той й шепнеше, милваше, целуваше и захапваше, докато Лиз не се потопи напълно в усещанията, които й доставяше, без да бе в състояние сама да даде. Джоунъс точно това и искаше, искаше да я люби така, сякаш до този момент никой не я бе докосвал. Нито той, нито който и да било друг. Бавно, усърдно и с огромно търпение й доставяше наслада. Струваше му се, че чува под устните си как кожата й мърка.

Тя не бе и подозирала, че може да съществува подобно нещо — дълбоко и загадъчно. То сякаш я освобождаваше, носеше й чувството за лекота и волност, каквито бе изпитвала само в морските дълбини. Тялото й се рееше като безтегловно, ала Лиз чувстваше всяко докосване, всяко движение. Заливаха я неправдоподобни усещания, неописуеми и тайнствени, едното се преливаше в друго. Колко можеше да продължи това? А може би наистина съществуваше вечността?

Беше слаба и стройна, със стегнати мускули на краката. Като на танцьорка, помисли Джоунъс. Във въздуха се носеше екзотичният аромат от купичката върху тоалетката, но нейното ухание, прохладно и свежо като водопад, беше това, което го замайваше. Всичко друго бе изскочило от ума му, освен желанието да й достави наслада. Любовта, лишена от егоизъм, бе невероятна сила.

Стисна ръцете й, когато тя се изви нагоре, сепната внезапно и запратена от висините на полета към знойна, още по-потайна и смайваща пропаст. После той се отдръпна решително и търпеливо изчака разтърсилите я тръпки да достигнат най-връхната си точка и да отшумят постепенно. Когато усети, че ръцете й омекнаха и се отпуснаха, Джоунъс ги сложи върху тялото си и сам се отдаде на удоволствието.

Лиз не знаеше, че страстта може да стигне такива предели, а тялото да понесе такъв порой от усещания. Грапавите му длани й разкриваха потайности, каквито не си бе и представяла. Устните му, сгрети от собствената й плът, открехваха небивали загадки и нашепваха отговорите. Той я примамваше и насочваше, галеше и съблазняваше, поглъщаше и завладяваше. Тя се бореше за глътка въздух, беше готова да му даде това, което искаше.

Когато го почувства в себе си, помисли, че бе получила всичко, което би могла да желае. Ако това бе любовта, то Лиз никога досега не я бе вкусвала. Ако това бе страстта, то тя досега се бе плъзгала само по повърхността й. Беше дошло време да я изпита до дъно, да се гмурне в шеметните й дълбочини. С нетърпение и жажда се вкопчи в него.

Вярата й, пълното доверие, с което разбра, че Лиз му се отдава, бяха непоносимо затрогващи. И преди кръвта му бе бушувала, и преди бе желал, ала никога така всецяло. Макар и да знаеше какво бе да си част от друг човек, не бе очаквал отново да изпита подобно единение. Усети, че го повлича и поглъща силно, непреодолимо чувство. Джоунъс й принадлежеше така напълно, както искаше тя да му принадлежи.

Облада я бавно, така, че тръпката, която прекоси тялото й, изглеждаше безкрайна. Лиз допря устни в шията му. Сърцата им биеха в един общ, ускорен ритъм. Обзе я необяснимо ликуващо чувство, бързо пометено от нов изблик на страст.

Той я придърпа нагоре и тялото й, гъвкаво и горещо, се надигна като вълна и се сля с неговото. Вкопчени един в друг, с впити и ненаситно търсещи устни, те се задвижиха заедно. После тя отметна глава и косата й се посипа като водопад по гърба. Чувстваше ударите на сърцето му.

Все така заедно, те се отпуснаха и легнаха отново. Движенията станаха по-бързи, възбудата по-неудържима. Чу го да мълви името й, преди бентът да рухне и пороят да я отнесе.

Още не съвсем разсънена, тя се протегна лениво. Лежеше със затворени очи и чакаше будилника да звънне. Рядко й се случваше да се чувства тъй отпочинала, дори на събуждане, затова сега, макар и за кратко, се отдаде на удоволствието да помързелува. След час вече с пълна сила щяха да са я завъртели обичайните задължения. Плоскодънката, помисли, сбърчила вежди. Трябваше ли днес да плава с нея? Какъв беше графикът за деня? Странно, че не можеше да си спомни. В следващия миг внезапно й проблесна, че не си спомняше, просто защото нямаше откъде да знае. Два дни не бе била на работа. А нощес…