Нора Робъртс - Карибски романс

— Защо?

— Не знам. Струва ми се, че просто е невъзможно човек да не изпита желание да те закриля — Джоунъс се усмихна на изненадания й поглед. — Успяваш да създадеш представа за независимост и в същото време да изглеждаш като изоставено дете. Тази вечер нарочно те подтикнах да ми разкажеш за Фейт и това, което те е довело тук. Оказа се трудно да го понеса.

Лиз издърпа ръката си.

— Това е разбираемо. На мнозина им струва усилие да възприемат неомъжените майки.

Този път той сграбчи ръката й ядосано.

— Престани да ми приписваш думи, които не съм изричал! Ти стоеше там и говореше, а аз си те представях — млада, пламенна и доверчива, а после предадена, изоставена и наранена. Виждах какво ти е причинило това, как ти е отнело мечтата, отрязало пътя към нещата, които си копнеела да направиш.

— Казах ти, че не съжалявам.

— Зная — Джоунъс вдигна ръката й и я целуна. — Ала, струва ми се, за миг аз изпитах съжаление вместо теб.

— Джоунъс, да не мислиш, че животът ни се нарежда така, както си го мечтаем като деца?

Той се усмихна, прегърна я и я притисна до себе си. Тя седеше, без да помръдне, като не знаеше как да реагира на този обикновен, но тъй затрогващ с нежността си жест. Опря глава на рамото му и затвори очи.

— Джери и аз се канехме да бъдем съдружници — обади се Джоунъс.

— В какво?

— Във всичко.

Лиз докосна монетата, висяща на верижката върху гърдите му.

— И той имаше такава.

— Баба и дядо ни ги дадоха, когато бяхме деца. Еднакви са, златни пет долара. Странно, аз винаги съм я носил с „ези“ нагоре, а Джери с „тура“ — той стисна монетата в шепа. — За първи път открадна кола, когато беше на шестнадесет.

Пръстите й пропълзяха по неговите.

— Съжалявам, Джоунъс.

— Работата беше там, че тя изобщо не му трябваше. Можеше да ползва, която си пожелае от гаража. Каза ми, че просто искал да види дали може да я отмъкне.

— Създавал ти е доста неприятности.

— Да, ала преди всичко на себе си. Обърка собствения си живот. Обаче нищо не вършеше от лошотия. Понякога страшно негодувах, но винаги съм го обичал.

Лиз се примъкна по-близо.

— Любовта носи повече страдания от омразата.

Той я целуна по косата.

— Лиз, ти, предполагам, така и не си се съветвала с адвокат относно Фейт?

— Защо да го правя?

— Маркъс носи отговорност, най-малкото има финансови задължения към теб и Фейт.

— Веднъж вече взех пари от него. Никога повече.

— Издръжката за дете може да бъде уредена кротко и мирно, без всякакъв шум. Няма да се налага да работиш по седем дни в седмицата.

Тя си пое дълбоко дъх и се отдръпна, за да го гледа в очите.

— Фейт е мое дете, само мое още от мига, в който Маркъс ми връчи чека. Можех да направя аборт и да се върна към предишния си живот такъв, какъвто го бях планирала. Ала постъпих другояче. Предпочетох да имам детето, да го отглеждам и издържам. Фейт ми е доставяла само радост, откакто се е родила, нямам намерение да я деля с никого.

— Ще дойде ден, когато тя ще те попита за името му, ще поиска да узнае кой е той…

Лиз прехапа устни, но кимна.

— Когато дойде този ден, аз ще й кажа. Тогава и тя ще трябва сама да направи своя избор.

В момента Джоунъс не искаше да настоява повече, ала и не виждаше причина защо да не накара помощника си да провери как стоят по закон нещата с детската издръжка и родителските задължения.

— Ще ми позволиш ли да се запозная с нея? Помня, че се споразумяхме да напусна къщата и живота ти, щом тя се върне. Така и ще стане, но много бих желал да я видя.

— Стига да си още в Мексико по това време.

— Само още един въпрос.

Сега Лиз се усмихна по-непринудено.

— Само още един.

— Не е имало други мъже, нали?

Усмивката й помръкна.

— Не.

Той почувства едновременно облекчение и вина, признателност и угризение.

— Тогава нека да ти покажа как трябва да бъде.

— Не е нужно да…

Джоунъс нежно махна косата от лицето й.

— Напротив. Заради нас двамата — докосна с устни очите й. — Желая те още от самото начало. — Устните му бяха омайни като пролетен дъжд и точно толкова ласкави. Бавно смъкна халата от раменете й, като следваше пътя му с целувки. — Кожата ти е като златна — прошепна и прокара ръка върху гърдите й, където цветът бе различен. — А тук е толкоз бяла. Искам да те видя цялата.

— Джоунъс…

— Цялата — повтори той, като я гледаше в очите, докато не видя лумналата отново жарава. — Искам цялата да те любя.

Тя не устоя. Никога никой през живота й не я бе докосвал с такова благоговение, не я беше гледал с такова желание. Джоунъс я наведе надолу и Лиз се отпусна на леглото.