Нора Робъртс - Карибски романс

— Има ли нещо по моя въпрос? — попита той, като посочи вестника.

Луис беше свел глава и пишеше. Беше се поотпуснал малко. Гласовете им с Джери не си приличаха чак толкова. Стига да не го гледаше в лицето.

— Още не съм имал време да го прегледам. Много натоварено беше от сутринта.

По навик Джоунъс разлисти страницата. Там, от една бледа черно-бяла снимка го гледаше Ерика. Ръката му се вцепени. Обърна се и видя, че Лиз бе заета и стоеше гърбом. Без да каже нещо, плъзна вестника към Луис върху бланката, която попълваше.

— Ей, това е…

— Знам — прекъсна го в полушепот Джоунъс. — Какво пише?

Луис се наведе да прочете. Изправи се много бавно, лицето му беше придобило пепеляв оттенък.

— Мъртва — прошепна. — Тя е мъртва.

— Как?

Пръстите на Луис стиснаха силно химикалката, която държаха.

— Наръгана с нож.

Джоунъс си спомни белезите от ножа върху гърлото на Лиз.

— Кога?

— Нощес — Луис преглътна два пъти. — Намерили са я миналата нощ.

— Джоунъс! — повика го Лиз от дъното на магазина. — Колко килограма тежиш?

Като не сваляше поглед от Луис, той затвори страницата и отново обърна вестника наопаки.

— Седемдесет! Сега не е нужно да го вижда — добави шепнешком. Извади няколко банкноти от портфейла си и ги остави върху тезгяха. — Свършвай с тези разписки.

Преодолял след известна борба собствения си страх, Луис се изпъна наежено.

— Не искам на Лиз да й се случи нещо!

Джоунъс го изгледа ядосано, но ядът му бързо премина. В крайна сметка този дребен мургав мъж мислеше за Лиз, безпокоеше се за нея.

— Нито пък аз — отвърна. — Ще имам грижата за това.

— Донесохте само неприятности.

— Знам — погледът му се премести към Лиз. — Ала и да си тръгна, неприятностите ще останат.

За първи път Луис се насили и се взря в лицето му. След малко въздъхна дълбоко.

— Харесвах брат ви, ама мисля, че неприятностите тръгнаха от него.

— Вече няма значение от кого са тръгнали. Аз ще я наглеждам.

— Тогава гледайте внимателно — предупреди с тиха заплаха в гласа Луис. — Наистина внимателно.

— Първо правило — подвикна Лиз, докато си изваждаше нещата от шкафа. — Всеки водолаз сам пренася и отговаря за екипировката си. — Тя се извърна и посочи с глава купчината, където беше струпала екипировката за Джоунъс. Той хвърли последен поглед на Луис. — Подготовката изисква два пъти повече усилия от самото гмуркане — продължи Лиз наставнически и нарами акваланга си. — Хубавото му обаче е, че си заслужава. Ще се върнем преди залез, Луис. Аста луего.

— Лиз…

Тя спря. Луис се помайваше пред вратата. Погледът му се премести върху Джоунъс, после пак се върна на нея.

— Аста луего — каза й само и стисна в шепа медальона, който носеше на врата си.

Още щом стъпи на борда, Лиз се зае с привичния оглед на лодката.

— Можеш ли да отвържеш лодката и да потеглиш? — попита.

Джоунъс я погали по бузата. Изглеждаше толкова делова, толкова сведуща. Дали с това, че се намираше до нея, щеше да я пази, или да я подложи на още по-голяма опасност? Беше му жизненоважно да вярва, че бе първото.

— Ще се оправя.

Изненадана от ласкавия му жест, както и от погледа, който не сваляше от нея, тя почувства трепет под лъжичката.

— Ами тогава по-добре спри да ме зяпаш и действай.

— Харесва ми да те зяпам — той пристъпи и я прегърна. — Мога да те зяпам цял живот.

Лиз вдигна ръце, поколеба се, после ги отпусна. Колко лесно би могла да повярва. Да се довери отново, да даде отново и отново да страда. Как й се искаше да му каже за любовта, която зрееше в душата й, растеше и набираше сили с всеки изминал миг. Ала направеше ли го, тогава вече и себе си не би могла да залъгва, че контролира нещата. А не бе ли в състояние да владее положението, то ставаше напълно беззащитна.

— Времето ти е засечено от единадесет — каза, но не устоя на изкушението да вдъхне дълбоко миризмата му и да я съхрани в паметта си.

Джоунъс се засмя.

— Аз плащам сметката, значи аз ще се безпокоя за времето.

— Имаш урок по гмуркане — напомни тя. — Който няма как да проведем, ако не отвържеш лодката, за да тръгнем.

— Слушам, сър!

Ала преди да скочи на пристана, той я притисна и целуна така силно, че я остави без дъх.

Лиз се обърна и включи двигателя. Надяваше се единствено да изглежда по-хладнокръвна и невъзмутима, отколкото се чувстваше. Джоунъс печелеше битка, помисли си. Битка, която дори не подозираше, че води. Изчака го да се качи и потегли.

— Има много места за гмуркане, където не е нужна лодка, но мисля, че ще ти хареса, ако е някъде по-далеч от брега. Паланкар е един от най-изумителните коралови рифове на Карибите. Освен това е подходящо място за начинаещи, защото откъм северния му край е плитко и той се спуска полегато надолу, а не рязко вертикално. Има множество пещери и проходи, което прави гмуркането там интересно.