Нора Робъртс - Карибски романс

— Сигурно, ала аз всъщност имах нещо друго наум.

— Как така друго?

Джоунъс извади малък бележник от джоба си и го прелисти.

— На какво ти приличат тия числа?

Тя позна бележника. Същият, в който беше преписал числата от тефтерчето на брат си, намерено на дъното на банковата касета. Той все пак имаше цел и я преследваше преди всичко останало, рече си Лиз и отпусна газта, за да забави ход.

Цифрите бяха прилежно изписани в прави редове. Всяко дете, внимавало в час по география, би се сетило какво представляват.

— Географски координати. Дължини и ширини.

Джоунъс кимна.

— Имаш ли карта?

Значи го бе планирал още от мига, в който бе видял числата, помисли тя. Случилото се между тях оттогава насам нищо не бе променило.

— Естествено, но в случая не ми е нужна. Познавам тези води. Мястото се намира точно зад Исла мухерес — Лиз смени курса и отново увеличи скоростта. Може би, каза си, двамата отдавна бяха поели по този курс. Нямаха друг избор, освен да го извървят докрай. — Разстоянието не е малко. Би могъл междувременно да поотмориш.

Той сложи ръце на раменете й.

— Надали вече ще открием нещо, ала аз съм длъжен да отида.

— Разбирам.

— Предпочиташ ли да ида сам? — тя поклати решително глава, но не отвърна нищо. — Лиз, това със сигурност е мястото, където се е гмуркал. До утре Моралес ще разполага с координатите и ще прати там свои хора. Аз трябва да видя мястото с очите си.

— Ти преследваш призраци, Джоунъс. Джери е мъртъв. Каквото и да правиш, нищо не може да промени положението.

— Ще разбера защо и кой го е убил. То е достатъчно.

— Дали? — тя стисна руля по-здраво и се обърна през рамо. В очите му имаше същия онзи суров и решителен израз. — Според мен няма да е достатъчно, поне не и за теб.

Извърна се отново към морето. Щеше да го откара там, където искаше да иде.

Исла Мухерес — Женския остров, беше като бисер насред морето. Заобиколен от рифове и осеян с девствени лагуни, той минаваше за един от най-прекрасните курорти на Карибите. През деня туристически корабчета от континента или съседните острови кръстосваха натам и обратно, като предлагаха на клиентите си и любителите на подводното плуване най-доброто. Разправяше се, че островът често бил посещаван от пирати и бил благословен от богиня. Лиз хвърли котва край югозападния бряг и отново встъпи в ролята си на инструктор.

— Важно е да се знае както името на всяка част от снаряжението, така и да се разбира предназначението й. Работата не се състои само в това, да нарамиш акваланга и да пъхнеш тръбата в устата. Никакво пушене — добави тя, като видя Джоунъс да вади цигара. — Първо, по начало е глупаво да си задръстваш дробовете, а да го правиш преди гмуркане е направо абсурд.

Той остави пакета с цигари на пейката до себе си.

— Колко време ще прекараме долу?

— Ще гледаме да е по-малко от час. Дълбочината тук стига до тридесет метра. Това означава, че ще вдишваш три пъти по-наситен азот, отколкото е свикнал организмът ти. При някои хора и на определени дълбочини това може да предизвика временни нарушения в координацията на движенията. Ако започнеш да чувстваш замайване, веднага ми даваш знак. Ще се спускаме постепенно, със спиране, за да дадеш възможност на тялото ти да се нагоди към промените в налягането. Изкачваме се по същия поетапен начин, за да има време азотът да се изхвърли. Ако изскочиш прекалено бързо на повърхността, съществува риск от декомпенсация. Може да се окаже фатална — докато говореше, Лиз нареди наоколо екипировката с намерението подробно да му обясни всяка част. — Под водата на нищо не можеш да гледаш с пренебрежение или като на нещо, разбиращо се от само себе си. Това не е нашата среда на обитаване. Зависим си от екипировката, разчиташ на нея, както и на собствения си здрав разум. Красиво и вълнуващо е, ала не е увеселителен парк.

— Същата лекция ли изнасяш и на клиентите си, когато ги извеждаш с лодката?

— В основни линии, да.

— Много те бива.

— Благодаря — тя взе един прибор от купчина. — Сега…

— Няма ли да почваме? — попита Джоунъс и вдигна черния непромокаем костюм.

— Вече сме почнали. Не можеш да се гмуркаш, без да имаш представа как действа водолазното снаряжение.

— Това е дълбокомер — кимна той към ръката й и се събу по плувки. — Много е добър. Едва ли в павилионите за плувни принадлежности под наем биха сметнали за необходимо да разполагат с подобно съвършено качество.

— Този е мой — промърмори Лиз. — Но имам от същите и за даване.