— Може би е бил човек, когото той е вкарал в затвора.
Ив се замисли. Полицаят няма право да се страхува от всички престъпници, които е арестувал, но никога не бива да ги забравя.
— Ако полицай пие с човек, когото е вкарал в затвора, и спокойно застава с гръб към него, сам си проси да му разбият главата. С нетърпение очаквам да се запозная с досието му. Интересно ми е какъв служител е бил Тадж Коли.
Ив влезе в полицейското управление, но преди да тръгне към кабинета си, някаква жена стана от скамейката в коридора и й препречи пътя.
— Вие ли сте лейтенант Далас?
— Да.
— Казвам се Ру Маклийн. Току-що научих какво се е случило с Тадж. Аз… — Жената вдигна ръце и безпомощно ги отпусна. — Рурк каза, че сигурно ще искате да разговаряте с мен, затова побързах да дойда в участъка. С най-голямо удоволствие ще ви помогна.
— Благодаря за отзивчивостта. Извинете ме за момент. — Тя дръпна настрана Пийбоди и й нареди: — Накарай момчетата от архива да предоставят колкото е възможно по-бързо сведенията за Коли, а ти направи справка за материалното му положение. Интересувам се дали е имал спестявания и така нататък. Ако се натъкнеш на закодирана информация, потърси Фийни от компютърния отдел. Разпитай колегите на Коли, разбери с кого е бил най-близък. Щом не е разговарял със съпругата си за работата си, може би е споделял със свой колега. Искам да разбера дали е имал някакво хоби, странични интереси. Докладвай ми за случаите, по които е работел. Накратко, до края на дежурството трябва да имам най-подробни сведения.
— Слушам, лейтенант.
Ив се обърна към посетителката:
— Госпожице Маклийн, ще разговаряме в помещението, където се провеждат разпитите. Кабинетът ми е много малък и няма да се чувствате удобно. Съгласна ли сте?
— Разбира се. Още не вярвам, че Тадж е мъртъв. Не мога да разбера как е възможно това да се случи.
— Ще поговорим по въпроса — каза Ив и поведе Ру по коридора. — Ако не възразявате, ще ви разпитам официално. — Тя отвори вратата на стаичка, където имаше само маса и два стола.
— На ваше разположение съм. Единственото ми желание е да ви помогна, стига да мога.
— Заповядайте, седнете. — Ив включи записващото устройство: — Лейтенант Далас провежда разпит на Ру Маклийн. Лицето Маклийн предложи да ни сътрудничи във връзка с разследването на убийството на Тадж Коли. Благодаря за съдействието, госпожице Маклийн.
— Нямам представа какво ви интересува, какво ще ви помогне да заловите престъпника.
— Отговаряйте на въпросите ми, това е всичко. Вие ли сте управителка на клуба, в който Тадж Коли е работил като барман? — попита Ив. Огледа Ру и си помисли, че е от типа жени, които допадат на Рурк. Напомняше на изящна статуетка, а виолетовите й очи блестяха като скъпоценни камъни. Кожата й беше млечнобяла, чертите й бяха изящни, а вирнатата брадичка подсказваше, че това е жена с характер. Не беше висока, но имаше хубаво тяло и стройни крака. Носеше елегантен виолетов костюм с къса пола. Светлорусата й коса беше прибрана в стегнат кок — прическа, издаваща добро самочувствие, каквото малко жени могат да си позволят.
— Да, аз съм управител на „Чистилището“. Работя там вече четири години.
— С какво сте се занимавали преди това?
— Бях салонна управителка в малък клуб, но започнах кариерата си като… танцьорка. — Тя иронично се усмихна. — След време реших да се заема с работа, която не изисква да се събличам пред публиката. Рурк ми оказа неоценима помощ. Първо уреди да стана салонна управителка в „Трендс“, после ме назначи в „Чистилището“. Вашият съпруг високо цени амбициозните хора, лейтенант.
Ив побърза да зададе нов въпрос — разговорът се записваше и тя предпочиташе да избегнат темата за Рурк.
— Наемането на служители спада ли към задълженията ви?
— Да. Аз назначих Тадж. Обясни ми, че търсел допълнителна работа. Жена му наскоро била родила второто им дете, парите не им стигали. Съгласи се да поеме нощната смяна, а пък аз прецених, че след като обича съпругата си, няма да закача нашите момичета.
— Това ли са най-важните критерии, за да назначите някого на работа в клуба?
— Не, но са от значение. — Ру вдигна ръка. Носеше само един пръстен, изработен във формата на три преплетени змии, осеяни с камъчета с цвета на очите й. — Тадж умееше да приготвя питиета и да сервира. Имаше набито око за хора, които създават неприятности и вдигат скандали. Нямах представа, че е полицай. В молбата си беше написал, че работи към охранителна фирма. За всеки случай проверих информацията и от фирмата я потвърдиха.
Читать дальше