Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Какво е названието на тази фирма?

— „Ленъкс“. Свързах се с началника на Тадж — поне за такъв се представи — и той ми даде служебното му досие. Нямах причини да се усъмня, ето защо назначих Коли с двуседмичен изпитателен срок. Той се справи отлично и получи работата.

— Имате ли номера на „Ленъкс“?

— Да. — Ру въздъхна. — Преди да дойда тук опитах да се свържа с тях, но се оказа, че фирмата е закрита.

— Все пак ми дайте номера. Ще се постарая да издиря някого от „Ленъкс“.

— Разбира се. — Ру извади от чантата си бележник, записа номера, подаде листчето на Ив и добави: — Питам се защо не ми е казал, че е полицай. Може би се е страхувал, че няма да го назнача. Но като се има предвид, че самият собственик на „Чистилището“ е ченге…

— Грешите, клубът не е мой — прекъсна я Ив.

— Е, както кажете. — Жената сви рамене.

— Тадж е останал в клуба след края на работното време. Това не е ли забранено?

— Забранено е, но се случва от време на време. По принцип дежурният барман и човек от охраната заедно заключват заведението. Според графика снощи дежурни са били Тадж и Нестър Вайн. Още не съм разговаряла с Нестър.

— Всяка вечер ли сте в клуба?

— Почивните ми дни са в неделя и понеделник. Снощи останах до два и половина. Клиентите започнаха да се разотиват, а аз придружих една от танцьорките до дома й. Беше се скарала с приятеля си, затова се помъчих да я утеша. После се прибрах вкъщи.

— В колко часа?

— В колко часа съм се прибрала ли? — Ру примигна. — Сигурно е било между три и половина и четири без петнайсет.

— Как се казва жената, с която сте били преди това?

— Мици… Мици Тричър — отвърна Ру и внезапно очите й се разшириха. — Лейтенант, уверявам ви, че последния път, когато видях Тадж, той беше жив и обслужваше клиентите на бара.

— Само изяснявам фактите, госпожице Маклийн. Забелязахте ли нещо необичайно в поведението на Коли?

— Не. Изглеждаше в добро настроение. Два пъти му поисках чаша с минерална вода, разменихме обичайните реплики. Попитах го как върви работата, той отвърна, че тази вечер заведението е претъпкано. Господи! — Тя затвори очи. — Беше толкова симпатичен и много възпитан. По време на почивката винаги се обаждаше на съпругата си.

— Служебния телефон ли използваше?

— Не. Частните разговори са забранени, изключения се правят само при спешни случаи. Той използваше джобния си видеотелефон.

— Знаете ли дали снощи се е обаждал вкъщи?

— Не… Не съм сигурна… Тадж винаги разговаряше с жена си… Почакайте, спомних си нещо. — Тя отново затвори очи и се замисли. — Когато минах покрай помещението за отдих, вратата беше отворена. Видях го да яде сандвич и да говори по видеотелефона. Всъщност не говореше, а гукаше на бебето. — Отвори очи и добави: — Само си представете един огромен мъжага, който издава смешни звуци… Такава гледка лесно не се забравя. Важно ли е?

— Опитвам да си създам представа за настроението му, за това дали е бил верен на навиците си — отвърна Ив и си спомни, че не бяха открили портативен видеотелефон в джоба на мъртвеца. — Забелязахте ли Коли да разговаря с човек, когото и друг път сте виждали в клуба?

— Не. Разбира се, присъстваха някои от постоянните клиенти. Тадж беше научил какво питие предпочита всеки, което много ги ласкаеше.

— Сближил ли се беше с някого от персонала?

— Не бих казала. Коли беше симпатичен, възпитан и се държеше любезно с всички, но така и не се сприятели с никой от колегите. Нали знаете какви са барманите — мълчат, слушат и наблюдават.

— Държите ли метална бухалка зад бара?

— Не е забранено — побърза да каже Ру, после пребледня: — С нея ли са го…

— Тадж някога използвал ли е бухалката? Спомняте ли си да е сплашвал някой по-буен клиент?

— Не му се е налагало да я използва. — Тя притисна длан до сърцето си, сякаш се мъчеше да се успокои. — Случвало се е един-два пъти да потропа с нея по плота — нещо като предупреждение за най-разгорещените. Видът му беше много внушителен и никога не се е стигало до пиянски скандали. Пък и заведението се посещава от изискана публика. Освен това аз следя всичко да бъде напълно законно, лейтенант. В противен случай ще си имам неприятности с Рурк.

Ив завърши рапорта си, свързан с огледа на трупа и на местопрестъплението, и тежко въздъхна. Рапортът беше кратък, изложила беше само фактите: полицай е бил пребит до смърт с метална бухалка, обзавеждането на клуба е унищожено, което говори, че престъпникът е наркоман, дрогиран със „Зевс“ или със смъртоносна комбинация от наркотици. Убиецът се е помъчил да инсценира обир, портативният видеотелефон на жертвата е изчезнал, около трупа са открити трийсет кредитни жетона.