Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Предупреждавам те, че молбата ми няма да ти допадне. Искам да проучиш двама полицаи — лейтенант Алан Милс и детектив Хуана Мартинес от наркоотдела към 128-и участък.

— Наистина молбата ти не ми допада.

— Молбата ми е да го направиш тихомълком, Фийни. Не искам никой да разбере за проучването.

Тъжното му лице придоби още по-печално изражение:

— А пък това ме притеснява още повече.

— Извинявай, че те поставям в неудобно положение. Сама щях да направя проучването, но ти ще го извършиш по-бързо и ще го запазиш в тайна. — Тя се огледа, за да се убеди, че Рурк и Пийбоди са далеч и не могат да я чуят. — И на мен тази история не ми харесва, но трябва да открехна вратата, за да я затворя.

Макар че беше сам в кабинета си, Фийни понижи глас:

— Проверяваш ли предположенията си, Далас, или смяташ, че някой от колегите е корумпиран?

— Невъзможно е да ти отговоря в момента, но се натъкнах на някои факти, които не мога да пренебрегна. Направи ми тази услуга, Фийни. Като приключиш, обади ми се и ще се срещнем извън управлението, за да ти съобщя подробностите.

— Познавам Милс и мисля, че е истински гадняр.

— Вярно е. Днес имах удоволствието да се запозная с него.

— Но според мен не е корумпиран, Далас.

— А според мен най-големият проблем е, че не ни се иска да повярваме в неприятната истина за някой колега.

Тя прибра комуникатора, изправи едно от преобърнатите високи столчета и се настани на него. Извади бележника си и написа имената на хората, които според нея бяха замесени в случая. Името на Коли постави в средата, свърза го с Рикер, с Милс и Мартинес. Написа фамилията Рот и обгради с окръжност имената, а в долния ъгъл добави „Уебстър — отдел за «Вътрешно разследване»“ и го свърза с Коли. Питаше се дали до края на разследването няма да открие, че неприятният й колега е замесен в играта повече, отколкото тя подозира.

Сетне, тъй като беше неизбежно, написа името на Рурк и го свърза с Коли и с Рикер. Надяваше се от все сърце той да се окаже невинен.

Помисли си: „Смъртта е нарисувала картина, разказала е историята от гледната точка и на жертвата, и на убиеца. Разрушенията, начинът, времето и мястото на извършване на престъплението са елементи от тази история. Наркотици. Окървавена полицейска значка. Убиец, който продължава да удря с бухалката вече мъртвата си жертва. Стриптийзьорки. Изчезнали дискове от охранителните камери. Порок, секс, пари. Трийсет кредитни жетона…“

Тя намръщено се втренчи в бележника си, а когато забеляза, че Рурк и Пийбоди се приближават, продължи да разсъждава на глас:

— Каква символика има в кредитните жетони? Дали е намек, че Коли е вземал подкупи? Едва ли престъпникът е искал да инсценира обир. Кървави пари… Но защо точно трийсет жетона.

— Не си чувала за трийсетте сребърника? — попита Рурк и вдигна вежда, като видя озадаченото й изражение. — Ясно е, че не си запозната с библейските текстове, лейтенант. Юда получил трийсет сребърника, задето предал Христос.

Тя кимна и се изправи:

— Да речем, че Коли е бил предателят Юда. Но кой играе ролята на Христос? — Огледа се за последен път и се обърна към Рурк: — Времето ти изтече. Ще се обадиш ли на твоя шофьор?

— Колата сигурно вече ме чака. — Отвори вратата и направи път на Ив, но когато тя мина покрай него, внезапно я взе в прегръдките си и впи устни в нейните, после промълви: — Благодаря за съдействието, лейтенант.

— Бива си го! — изчурулика Пийбоди, когато той се качи в лимузината си. — От един поглед се разбира, че този мъж знае да целува.

— Престани да си въобразяваш, че целува теб!

— Не искайте от мен невъзможното. — Пийбоди замечтано докосна устните си. — Ще си мисля за тази целувка през целия ден…

— Мисли за двамата мъже, които въртиш на малкия си пръст.

— Не е същото — въздъхна младата жена и бавно тръгна към колата. — Изобщо не е същото. Къде отиваме?

— На гости на една стриптийзьорка.

— Ех, ако беше стриптийзьор…

— Съжалявам, но се налага да те разочаровам.

Нанси живееше в красива сграда на Лексингтън авеню, която беше строена преди Градските войни, фасадата изглеждаше още по-красива заради сандъчетата с прекрасни цветя, подредени на первазите на прозорците. Униформеният портиер със симпатично лице ослепително се усмихна, когато Ив му показа значката си.

— Дано да нямаме неприятности, лейтенант Далас. Ако ви потрябва помощ, винаги съм на ваше разположение.

— Благодаря. Смятам, че ще се справим и сами.