Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Налага се да ми отделиш малко време — обяви Рурк. — Ще отидем заедно в „Чистилището“. Уредил съм шофьорът да ме вземе от клуба, когато приключа огледа.

— Значи си уредил всичко още вчера, така ли?

— Х-м-м — промърмори той, приближи се до нейния гардероб и извади сивото й сако. Ив си помисли, че ако се беше захванала да търси точно тази дреха, щеше да загуби поне един час и пак да не я намери. — Тази сутрин навън е доста хладно — добави Рурк и й подаде сакото.

— Май се мислиш за много хитър.

— Да. — Той се наведе, целуна я и закопча сакото й. — Готова ли си да тръгваме?

— Забранявам ти да разговаряш с полицаите — предупреди го Ив, когато наближиха клуба.

— И без това нямам какво да им кажа — промълви Рурк, който беше извадил джобния си компютър и четеше и отговаряше на писмата по електронната поща.

— Освен това непрекъснато ще бъдеш придружаван от мен, от Пийбоди или от полицай, когото аз определя — продължи Ив, докато паркираше пред клуба. — И няма да докосваш нищо, абсолютно нищо…

— Искаш ли да си купим вила в Аляска — прекъсна я Рурк, вдигна глава и забеляза гневно присвитите й очи. — Ясно, не желаеш. Май и на мен идеята не ми допада… О, вече сме пристигнали. — Прибра джобния си компютър и добави: — Изглежда, че сме подранили. Другите още ги няма.

— Рурк, без номера!

— Жалко, че забравих клоунския си костюм… — Той слезе от колата и посочи към входната врата на клуба, която беше заключена с полицейски код: — Да я отворя ли вместо ти да се мъчиш?

— Не си играй с мен, приятел. — Ив си каза, че не бива да се поддава на предизвикателството му. Разкодира заключващото устройство и се обърна към съпруга си: — Ако ми създаваш неприятности, ще повикам двама яки полицаи и ще ги накарам да те изхвърлят от клуба.

— Скъпа моя, много по-възбуждащо е, когато ти се държиш с мен като жестока полицайка.

— Продължавай да дрънкаш, умнико! — озъби му се тя и отвори вратата. Осветлението не беше включено, бледа светлина проникваше през витрините. Още се долавяше неприятната миризма на разлят алкохол, засъхнала кръв и на химикалите, с които метачите търсеха отпечатъци от пръсти.

Тя нареди на осветлението над бара да се включи. Малкото оцелели лампи примигнаха и осветиха разрухата.

— Май положението не се е подобрило — иронично подхвърли Рурк, огледа се и почувства, че гневът му се разпалва.

— Затвори вратата — тихо каза Ив, пое си дъх и стори онова, което умееше най-добре — постави се на мястото на убиеца. — Идва в клуба след края на работното време. Бил е тук и преди, защото знае къде са монтирани камерите, какви са порядките на хората от охраната. Да допуснем дори, че работи в „Чистилището“, но дори снощи да е бил на смяна, е напуснал заедно с другите си колеги, за да не забележат, че остава насаме с Коли.

Тя запристъпва сред парчетата от стъкло и дърво и се приближи до бара:

— Сяда на столчето, моли за едно питие. Държи се съвсем естествено и приятелски. Предстои му да обсъди делови въпрос с Коли, затова е пожелал да останат насаме.

— Защо не е накарал Коли да изключи охранителните камери? — попита Рурк.

— Не се страхува, че ще бъде разобличен чрез записите. Знае, че после ще вземе дисковете. Разговаря спокойно, поведението му не възбужда подозрението на Коли, който си отваря бутилка бира, но остава зад бара. Спокоен е, познава този човек, може би и преди са пили по чаша бира. — Ив огледа разположението на камерите и продължи: — Не се притеснява и от камерите. Следователно разговорът не е бил инкриминиращ или предварително е бил изключил записващите устройства. През цялото време убиецът обмисля следващия си ход. Минава зад бара и сам си налива питие.

Тя заобиколи плота, виждаше картината във въображението си. Широкоплещестият Коли стои зад бара. Носи задължителната униформа — черна риза и черни джинси. Спокоен е, отпива от бирата си, взима си от фъстъците.

— Кръвта бучи в ушите на убиеца, сърцето му бие до пръсване, но той не издава вълнението си. Може би пуска някоя шега, после моли Коли да му подаде нещо. А щом онзи му обръща гръб, грабва бухалката и замахва.

„Всичко е станало за секунда — помисли си тя. — Сграбчил е бухалката и мигновено е нанесъл удар.“

— Коли полита напред и удря главата си в огледалото зад бара. Бликва фонтан от кръв, бутилките падат на пода и експлодират като бомби. — Ив присви очи. — Експлозиите отекват в съзнанието на престъпника. Кръвта му закипява, адреналинът му се покачва. Вече е изгорил моста зад себе си, връщане няма. Вторият удар попада върху лицето на жертвата. Приятно му е да види болката и изумлението, изписани на това лице. Мисли си: „Така му се пада на мръсника!“ Отново нанася удар и този път черепът на Коли се пръсва, мозъкът му изтича. Но това сякаш не е достатъчно за убиеца… — Тя вдигна ръце като играч на бейзбол, който е готов да посрещне топката. — Иска му се да… да заличи Коли. Удря отново и отново, а хрущенето на счупените кости му се струва като музика. Яростта му нараства. Усеща вкуса на кръвта. Задъхва се. Когато се осъзнава и си възвръща способността да разсъждава, изважда полицейската значка от джоба на мъртвия и я хвърля в локвата кръв, после претъркаля трупа върху нея. Окървавена полицейска значка — в това има нещо символично.