Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Не подозирах, че животът ми е като отворена книга. — Той заобиколи бюрото и застана пред нея. — Но да се върнем към въпроса ти. Смятам, че е възможно единият брачен партньор да не знае подробности за работата на другия, да не подозира какво е хобито му. Как би реагирала, ако бях пристрастен към риболова?

— Към… риболова ли?

— Давам го като пример. Да речем, че си падам по този спорт и в края на почти всяка седмица заминавам в Монтана на риболов? Рибарите обичат да се хвалят с улова си. Ще обръщаш ли внимание на безкрайните истории, които ще разказвам след всеки излет?

— Риболов… — повтори тя и Рурк от сърце се засмя.

— Радвам се, че разбра примера ми, с който отговарям на твоя въпрос: да, възможно е. А сега искам да знам защо го задаваш.

— Опитвам се да си съставя мнение за един човек. Все пак се страхувам да не ме напляскаш — след което ще бъда принудена да си го върна — затова ще споделя с теб върху какво работя в момента. Искаш ли да погледнеш нещо?

— Добре. Между другото, не се заблуждавай, че ще ме победиш в ръкопашна схватка.

— Мога и съм го правила.

— Само когато съм ти позволявал, скъпа — подхвърли той, последва я в кабинета й и се загледа в монитора на стената. Ив нетърпеливо очакваше заключението му, защото знаеше, че за него числата са като въздуха, който диша.

— Данните са типични за семейство от средната класа, което води сносен живот — започна Рурк. — Наемът се плаща редовно, както сумите за поддържане на колата. Хм… таксите за паркинг са доста високи — тези хора сигурно използват колата и за пазаруване. Разходи за данъци, облекло, храна, развлечения… доста скромни. Изглежда, предпочитат да си стоят вкъщи. Парите са депозирани в банката два пъти месечно — вероятно при получаване на аванс и заплата. В никакъв случай не можеш да ги обвиниш, че се разпростират извън чергата си.

— Вярно е. Обаче забелязах нещо странно — разходите за поддържане на автомобил са прекалено високи, като се има предвид, че Коли е разполагал със служебна кола, а семейството не притежава превозно средство.

— Интересно. — Рурк смръщи чело и отново се втренчи в монитора. — Тук има някаква измама, но три-четири хиляди долара месечно не са кой знае колко.

— За един полицай сумата е голяма — промълви тя. — А сега погледни тук: спестявания за университетско образование на децата, за стари години…

Рурк впери поглед в другия екран и ахна:

— Някой добре се е погрижил да прекара безгрижно старините си. Половин милион долара, внесени през последните пет месеца! Бих му препоръчал да ги вложи в по-перспективни проекти, ако наистина спестява, за да изпрати децата си в колеж.

— Едва ли му е бил необходим инвестиционен консултант. Един полицай не може да спести половин милион. Такава сума се получава само като подкуп. — Краката й се подкосиха, тя се разтрепери от гняв и седна. — Коли е вземал подкупи. Въпросът е кой и защо му е давал парите. Най-странното е, че депозитите дори не бяха щателно закодирани. Доста самонадеян е бил, нали? — Скочи на крака и закрачи напред-назад. — Едва ли го е направил от глупост. Мисля, че е бил сигурен в себе си, вярвал е, че има могъщ покровител.

— Ако не го бяха убили, никой нямаше да се заинтересува от доходите му — изтъкна Рурк. — Живеел е скромно и не е възбуждал подозрения.

— Да, изпълнявал е задълженията си, но нищо повече. Вечер се е прибирал вкъщи при красивата си съпруга и красивите си деца, на другата сутрин е отивал на работа и така ден след ден. Няма нито една блестяща проява, с която да бъде запомнен. Бил е от полицаите, на които никой не обръща внимание и които са в приятелски отношения с всичките си колеги. Симпатичен, но безличен човек. А ето че отделът за „Вътрешно разследване“ се интересува от него. — Тя престана да се разхожда и спря пред монитора на стената. — Едва сега разбрах причината. Навярно са го следили и са знаели, че е корумпиран, но не желаят истината да излезе наяве. Хората от този отдел са известни със своята безсърдечност, ето защо не вярвам на приказките на Уебстър, че са загрижени за вдовицата на Коли. Питам се кого прикриват.

— Може би мразят да им се бъркат в работата. Ако наистина са наблюдавали Коли, сигурно искат сами да приключат разследването.

— Вероятно имаш право. Подобно поведение е типично за тях. — Ала Ив не се примиряваше лесно. — Независимо дали Коли е бил корумпиран, той си остава полицай. Ние не прощаваме на убийците на ченгета. Ще продължа разследването и туй то! — Ив кимна към монитора: — Искам да разговарям с Макс Рикер.