Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Пет пари не давам какво искате. Ако имаш да ми казваш нещо относно разследването на убийството на детектив Тадж Коли, потърси ме в службата. И да не си посмял друг път да ме следиш, чуваш ли?

Тя се качи в колата си, изчака пролука в движението и направи обратен завой.

Уебстър проследи с поглед колата, която се скри зад високия портал. Дълбоко си пое дъх, после още веднъж, но успя да се успокои и гневно ритна гумата на колата си.

Мразеше се заради току-що проведения разговор… и задето още беше влюбен в Ив.

Докато шофираше с бясна скорост по широката алея, водеща към прекрасната каменна къща, която Рурк беше превърнал в техен дом, Ив кипеше от гняв. Помисли си: „Лесно е да се каже да оставиш служебните си проблеми в службата. Какво да направя, след като те ме преследват едва ли не до прага на дома ми? Уебстър намекваше за нещо, а самото му появяване означаваше, че по непонятна причина отделът за «Вътрешно разследване» проявява интерес към обстоятелствата около смъртта на Коли.“

Най-важно в момента беше да се успокои да прогони раздразнението от засадата, която й беше устроил Уебстър. Само така щеше да разбере какво се опитваше да й каже… или по-точно какво се стараеше да скрие от нея.

Както обикновено остави колата пред къщата, защото й беше по-удобно и защото знаеше, че ще ядоса иконома Съмърсет, с когото водеха необявена война.

Грабна чантата си и дискетите и се заизкачва по стълбата, но изведнъж спря. Дълбоко си пое въздух, обърна се и седна на каменното стъпало.

Каза си, че е време да опита нещо ново: да се порадва на приятната пролетна вечер, на величествените дървета, които едва се бяха разлистили, на обсипаните с цветове храсти от двете страни на алеята, чиито вейки напомняха на ръце, протегнати към небето. Живееше в този прекрасен дом повече от година, но все нямаше време да се наслади на архитектурния шедьовър, който Рурк бе сътворил.

Сградата, изградена от камък и стъкло, с множество кулички, които й придаваха вид на замък, беше олицетворение на изискан вкус и богатство. Стаите и залите, чийто брой Ив още не знаеше, бяха елегантно обзаведени и в тях бяха подредени прекрасни произведения на изкуството и антики. Тук имаше всички удобства, каквито човек може да пожелае.

Разкошният парк около къщата беше създаден по желание на Рурк, който мразеше да бъде затворен и обичаше простора. Той като дете се радваше на цветята, които цъфтяха през различните сезони. А около моравите, засадени с най-прекрасните цветя на земята, и дърветата, които щяха да надживеят хората, обитаващи къщата, се издигаше висока каменна стена. Желязната порта и свръхмодерната охранителна система не позволяваха на престъпния град да проникне в този земен рай.

Ала градът не се предаваше лесно и душеше отвън като гладно и свирепо куче.

Ив си каза, че разкошната къща и великолепният парк са олицетворение на двойнствеността на Рурк, а отчасти и на нейната.

Съпругът й беше израснал в бедняшки квартал на Дъблин и бе вършил какво ли не, за да оцелее. Тя бе лишена от детство, а спомените за миналото, за онова, което бе сторила, за да се спаси от кошмара, я преследваха и не й даваха покой.

Парите и властта предпазваха Рурк от миналото му, а нейният щит срещу спомените беше полицейската й значка. И двамата бяха готови на всичко, за да запазят стената, разделяща ги от ужасяващото им минало. Ала когато бяха заедно, страховете им сякаш се стопяваха. Бракът им беше щастлив, бяха създали свой дом.

И ето, че тя седеше на стъпалото пред този дом и се опитваше да забрави преживяното през деня, като се взираше в разцъфналите дървета, чиито клони се полюшваха от ветреца. Чакаше съпруга си.

Елегантната черна лимузина се зададе по алеята и спря пред къщата. Рурк слезе, размени няколко думи с шофьора, а когато колата се отдалечи, се обърна и тръгна към Ив. Не откъсваше поглед от нея и тя си помисли, че никой не я е гледал така — сякаш беше единствената жена в света.

Всеки път, когато я гледаше по този начин, сърцето й започваше да бие до пръсване.

Рурк седна до нея и остави дипломатическото си куфарче на стъпалото.

— Здравей — промълви Ив.

— Здравей. Каква прекрасна вечер, нали?

— Да. Преди да се стъмни, се радвах на разцъфналите цветя…

— Пролетта е символ на нов живот. Изразът е банален и изтъркан, но е верен като повечето клишета. — Рурк нежно приглади разрошената й коса. — Какво правиш?

— Нищо.