Нора Робъртс - Присъда в смъртта

Ив замълча за момент, замисли се, после продължи:

— Дрехите, ръцете му и обувките му са окървавени, но другаде в клуба не са открити следи от кръв. Следователно той е запазил достатъчно присъствие на духа и се е преоблякъл, но първо се е измил. Метачите откриха следи от кръвта и мозъчното вещество на Коли в сифона на умивалника зад бара. — Обърна се и погледна към мивката, която беше покрита със специалния прах, използван от метачите. — Измил се е тук, а трупът е лежал зад него. Изключително хладнокръвие, нали? После е започнал да руши всичко, което е попаднело пред очите му. Мисля, че добре се е позабавлявал. Отпразнувал е убийството, ала според мен не е бил обезумял. Захвърлил е бухалката зад плота, сякаш иска да ни каже: „Ето оръжието, с което извърших убийството.“ После е извадил дисковете от камерите и е напуснал клуба.

Рурк изчака съпругата му да се върне към действителността и заговори едва когато изцъклените й очи възвърнаха нормалния си вид:

— Знаеш ли какво се изисква, за да създадеш подобна картина във въображението си, лейтенант? Смелост, необикновена смелост.

— Правя само необходимото.

— Не е вярно. — Той докосна ледената й ръка. — Правиш много повече.

— Не ме разсейвай. — Ив издърпа дланта си от неговата; наистина й беше студено, освен това се засрами от поведението си. — Всъщност това е само теория.

— Намирам я много уместна. Разказваше така, че престъплението оживя пред очите ми. Окървавена полицейска значка… да, наистина има някаква символика. Може би този Коли е бил убит, защото е бил ченге.

— И аз стигнах до същото заключение.

Вратата се отвори и тя машинално погледна в тази посока. Веднага позна Милс, въпреки че беше по-нисък, отколкото бе предполагала, освен това бе затлъстял. Очевидно не се беше възползвал от въведената в полицията програма за фитнес, нито от намалението, предоставяно от пластичните хирурзи на служителите на закона.

Жената до него беше дребничка и слаба, но мускулеста. Кожата й беше с онзи маслинен оттенък, който винаги напомняше на Ив за страни, където цари непоносим пек. Лъскавата й черна коса беше сплетена на дълга плитка. Тъмните й очи издаваха интелигентност. В сравнение с нея Милс приличаше на затлъстял и мръсен помияр.

— Предупредиха ни, че убийството било жестоко. — Мартинес говореше отривисто и с едва доловим акцент. — Но виждам, че положението е по-сериозно, отколкото си го представях. — За миг тя извърна поглед към Рурк, сетне отново се втренчи в Ив: — Ти сигурно си лейтенант Далас.

— Да. — Ив заобиколи плота. — Благодаря, че дойдохте. Цивилният е собственик на клуба.

Милс едва забележимо кимна и с тежки стъпки се доближи до бара. Движеше се като затлъстяла мечка.

— Нашият човек е бил убит там, нали? Гадна смърт…

— Не съм чувала смъртта да е приятна. — Мартинес рязко се обърна към вратата и машинално посегна към оръжието си. Бързината й не допадна на Ив, която се намръщи и побърза да представи Пийбоди:

— Това е моята сътрудничка. Пийбоди, запознай се с детектив Мартинес и лейтенант Милс. — Тя едва забележимо докосна яката си, после се обърна и последва Мартинес до бара.

Подчинявайки се на сигнала, Пийбоди прикрепи на яката си записващото устройство и го включи.

— Откога познавате Коли? — попита Ив.

— Аз се запознах с него преди две години, когато ме преместиха от Бруклин в 128-и участък. — Чернокосата огледа разрушенията, които беше причинил убиецът. — Лейтенантът го познава от по-отдавна.

— Да, от времето, когато постъпи на работа. Спомням си, че беше като изваден от кутия — униформата му беше изгладена, обувките идеално излъскани. Разбрах, че е служил в армията, сигурно там се беше научил да се конти така. Викахме му господин Нито миг повече.

— Престани, Милс — процеди Мартинес. — Човекът още не е погребан, стъпили сме в локва от кръвта му…

— Ама това си беше самата истина. Не оставаше нито минута след дежурството, освен по изричното нареждане на началничката. Не отричам обаче, че съвестно вършеше работата си.

— Как е бил избран в отряда със специално предназначение?

— Мартинес държеше на участието му. — Милс поклати глава. — И през ум не ми минаваше, че ще го убият. Бих се обзаложил, че спокойно ще си изкара службата, а като се пенсионира, ще майстори къщички за птици или подобни щуротии.

— Вярно е, че аз го привлякох в специалния отряд — намеси се чернокосата и застана така, сякаш искаше да е възможно най-далеч от лейтенанта. — Коли беше истинско чудо по отношение на подробностите. Поставяш го да наблюдава даден обект и получаваш най-подробен доклад за всичко, което е видял в продължение на четири часа, чак до боклуците на тротоара. Имаше набито око. — Тя намръщено се втренчи в пръските от кръв по стената. — Не виждам причини Рикер да поръча убийството му. Коли беше дребна риба в разследването. Вярно, че присъстваше на ареста, но само в ролята на оператор, който засне случилото се. Аз арестувах Рикер, но после той успя да се измъкне.