Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Спомена ли, че същата вечер има среща с приятел?

— Не си спомням… — Тя млъкна и се замисли. — Всъщност… май спомена нещо, докато му се оплаквах колко ми липсват приятелите от родния град. Да, сега си спомних: каза, че приятелите никога не се забравят. Мисля, че спомена как с нетърпение очаква срещата с добър приятел, но не намекна, че ще се видят по-късно в клуба. Всъщност няма значение. — Тя отново въздъхна и избърса сълзите си с опакото на дланта си. — Приятел не би го пребил до смърт, нали?

„Зависи от приятеля“ — помисли си Ив.

Ив трябваше да реши дали да загуби три дни, за да разпита стриптийзьорките и клиентите, които предишната вечер са били в клуба, или да съсредоточи вниманието си върху Макс Рикер. Предпочиташе да се занимае с търговеца на наркотици, но и другата задача не биваше да се пренебрегва.

Влезе в общото помещение и огледа присъстващите. Някои детективи говореха по видеотелефоните си, други пишеха рапорти или проучваха информацията, изписваща се на компютърните екрани. Двама записваха показанията на някакъв цивилен, който изглеждаше по-скоро възбуден, отколкото разтревожен. Помещението вонеше на долнокачествено кафе и дезинфектант.

Ив познаваше всички полицаи — някои бяха по-интелигентни от колегите си, но всички до един съвестно изпълняваха задълженията си. Никога не се отнасяше с тях като с подчинени, знаеше, че и този път охотно ще изпълнят молбата й.

Изчака, докато цивилният, видимо доволен от себе си, напусна помещението, сетне се провикна:

— Моля за внимание!

Полицаите се обърнаха към нея. Тя внимателно наблюдаваше израженията им. Видя как всеки изключи видеотелефона или компютъра и разбра, че няма да се наложи да ги убеждава.

— Във връзка с убийството на Коли ми предстои да разпитам или да извадя от списъка на заподозрените повече от шестстотин потенциални свидетели. Необходима ми е помощ. Онези от вас, които не се занимават със спешни случаи или желаят да работят няколко часа извънредно, да се свържат с мен или с Пийбоди.

Бакстър пръв се изправи. Ив си помисли, че понякога младежът е ужасен досадник, но в трудни моменти винаги можеше да се разчита на него.

— Имам свободно време. Всички имаме време. — Той се огледа, сякаш да провери дали някой ще се осмели да му противоречи.

— Добре. — Ив пъхна ръце в джобовете си. — Ще ви дам информация за хода на разследването… — Знаеше, че трябва да подбира думите си и да действа предпазливо. — Детектив Коли е бил пребит до смърт в първокласния стриптийз клуб „Чистилището“. Убийството е извършено след края на работното време, когато в заведението не е имало клиенти. Изглежда, Коли е познавал нападателя. Търся човек, с когото той е бил в толкова добри отношения, че му се е доверявал безрезервно.

„Човек, когото Коли е потърсил или който се е свързал с него по персоналния му джобен компютър — помисли си. — Ето защо убиецът е взел устройството.“

— Прегледах случаите, с които се е занимавал Коли — продължи тя. — Не е работел върху заплетено разследване, нито е издирвал сведения, свързани с подобно разследване. Възможно е обаче убиецът да е измежду информаторите. Престъплението не е било извършено с цел грабеж. Мотивът е личен — добави Ив, без да откъсва поглед от колегите си. — Отмъщение срещу полицай. От 128-и участък смятат, че те трябва да поемат случая, но аз не съм на същото мнение.

— Разбира се, че няма да им го преотстъпим! — провикна се детективка на име Кармайкъл, отпи от кафето си и се намръщи.

— Засега медиите не ни притискат — продължи Ив. — Убийството на някакъв барман не интересува никого и не повишава нечий рейтинг. Журналистите не ги е грижа за смъртта на Коли. — Тя замълча, сетне промълви: — Но ние не сме безразлични, нали? Всеки от вас, който желае да ни помогне, да съобщи на Пийбоди колко свидетели може да разпита. Тя ще разпредели работата. Изпращайте ми копия от показанията и от вашите рапорти.

— Хей, Далас, може ли аз да разпитам стриптийзьорките? — обади се Бакстър. — Ако не всички, поне онези с най-големите цици.

— Разбира се, Бакстър. На всички е известно, че ще видиш гола жена само ако й платиш. — Изказването й беше посрещнато с одобрителни подвиквания и подсвирквания. — През целия ден ще отсъствам от управлението. Ако някой открие нещо, да се свърже с мен по комуникатора.

Тръгна към канцеларията си, а Пийбоди побърза да я последва:

— Нима ще работите сама?

— Налага се да останеш тук и да разпределяш работата по разпитите на свидетелите.