Нора Робъртс - Предателство в смъртта

— Браво на теб, Бригам. Добре, че си бивш полицай и знаеш колко често важни улики са били заличени от ръцете на „усърдни помощници“. Познаваш ли жертвата?

— Не. Хайло я нарече Дарлийн… малката Дарлийн. Нищо повече не можах да науча от нея.

Ив се огледа, опитвайки да си представи как е било извършено убийството. Засега не можеше да предприеме нищо, дори не биваше да се доближава до трупа.

— Бригам, направи ми една голяма услуга. Отведи госпожа Хайло в някоя празна стая и се погрижи да не разговаря с никого, докато не я повикам. Ще се обадя в управлението — не искам да вляза в стаята, преди да напръскам дланите и обувките си със специалния спрей.

Чернокожият извади от джоба си флакон:

— Заповядай. Помолих един от хората ми да донесе и записващо устройство. — Подаде й приспособлението, което се прикрепваше към ревера, и добави: — Досетих се, че не носиш чантата с необходимите пособия за оглед на местопрестъплението.

— Поздравявам те за предвидливостта. А сега те моля да отведеш Хайло и да я държиш под око.

— Бъди спокойна, ще имам грижата да не разговаря с никого. Повикай ме по пейджъра, когато решиш да я разпиташ. Ще наредя на двама от моите служители да охраняват апартамента, докато пристигнат „метачите“.

— Благодаря. — Тя машинално разклати флакона. — Защо си напуснал полицията?

За пръв път Бригам се усмихна:

— Сегашният ми шеф ми направи много изгодно предложение.

— И не си сгрешил — подхвърли тя на Рурк, когато чернокожият излезе. — Този човек носи умна глава на раменете си и има набито око. — Понечи да напръска подметките си, но изведнъж реши, че ще й бъде много по-удобно без обувки. Събу ги, напръска стъпалата и дланите си, сетне подаде на съпруга си флакона и записващото устройство: — Налага се да ми помогнеш и да заснемеш местопрестъплението.

— Името на жертвата е Дарлийн Френч — задиктува той данните, изписващи се на монитора на джобния му компютър. — Назначена е била при нас преди малко повече от дванайсет месеца. Била е двайсет и две годишна.

— Много съжалявам за случилото се. — Ив го хвана за рамото и изчака той да извърне гневния си поглед към нея. — Сега тя е моя грижа. Ще ми помогнеш, нали?

— Добре — въздъхна той, прибра компютъра в джоба си и прикрепи записващото устройство към ревера си.

— Говори лейтенант Ив Далас — задиктува Ив. — Очевидно е извършено убийство. Жертвата е идентифицирана като Дарлийн Френч, от женски пол, двайсет и две годишна, работила е като камериерка в хотел „Палас“, собственост на Рурк. Намирам се на местопрестъплението в апартамент 4602. Присъства и Рурк в ролята на временен помощник. Диспечерската служба е уведомена за произшествието.

Тя пристъпи към трупа и продължи да диктува:

— Няма признаци жертвата да се е съпротивлявала, но ако се съди по синините и нараняванията, жената е била жестоко пребита, като най-силните удари са били нанесени по лицето й. Пръските кръв свидетелстват, че побоят е бил нанесен, докато жертвата е била на леглото.

Отново огледа помещението и едва сега забеляза пейджъра, захвърлен на пода до вратата на банята.

— Дясната ръка е счупена — продължи. — Нараняванията от вътрешната страна на бедрата и около влагалището говорят, че жената е била изнасилена, преди да бъде убита. — Повдигна безжизнената ръка на младата жена и я разгледа — за съжаление нямаше под ръка микрохирургически очила. — И с просто око се вижда, че под ноктите има кожа — промърмори. — Успяла си да го одраскаш, Дарлийн. Браво на теб… Под ноктите на жертвата има тъкан и косми — каза в микрофона, сетне продължи огледа на трупа. Забеляза, че униформената дреха на младата жена е закопчана на гърдите. — Убиецът е действал брутално и безцеремонно. Не е разкъсал дрехите й, нито си е направил труда да я съблече. Смазал я е от бой, изнасилил я е и я е удушил със сребърна жица, която е използвал като гарота. Краищата на жицата са усукани отпред, което означава, че е извършил убийството, докато жената е лежала по гръб под него. — Обърна се към Рурк и попита: — Засне ли трупа от всички ъгли?

— Да.

Ив кимна, повдигна главата на мъртвата и се наведе да разгледа жицата около врата й.

— Приближи се да я заснемеш от близък план — нареди. — Възможно е примката да се поизмести, когато обърнем трупа. Отзад металната жица не е прекъсната… изтекла е малко кръв. Удушил е жената, след като я е пребил и изнасилил. — Присви очи, възстановявайки сцената във въображението си. — Възседнал я е… навярно тя вече не се е съпротивлявала. Пъхнал е жицата под главата й, кръстосал е краищата отпред и с все сила е стегнал примката. Смъртта е настъпила бързо.