Нора Робъртс - Предателство в смъртта

— Съмърсет — намръщено отвърна Ив.

— Точно така — Съмърсет. Този човек е истински гений! Е, доскоро. — Тя разцелува Рурк и се отдалечи с царствена походка.

— Оказа се прав — промълви Ив. — Магда Лейн наистина е много симпатична.

— Сигурен бях, че ще ти хареса — отговори той и я поведе към изхода. — Съжалявам, че те занимавам с полицейска работа през почивния ти ден, но намесата ти е наложителна.

— Проблеми с охраната ли имате? Да не би някой да е натъпкал джоба си с блестящи дрънкулки и да се е опитал да избяга?

— Не, не става въпрос за кражба, а за убийство.

Ив мигом се преобрази от светска жена в ченге с проницателен поглед:

— Кой е убит?

— Доколкото разбрах, жертвата е една от камериерките. — Той я хвана под ръка и я поведе към редицата асансьори. — Случило се е на четирийсет и шести етаж в южната кула. Подробности не са ми известни — побърза да добави, преди Ив да го е прекъснала. — Шефът на охраната на хотела току-що ми съобщи за инцидента.

— Свързахте ли се с полицията?

— Свързах се теб, нима не е достатъчно? — Той мрачно стисна устни, докато асансьорът с шеметна скорост се изкачваше към южната кула. — От охраната са знаели, че двамата с теб сме в хотела, затова решили първо да съобщят на мен… и на теб, разбира се.

— Добре, престани да се заяждаш. Още не знаем точно какво се е случило. Когато някой умре внезапно, винаги се предполага, че е бил убит. В повечето случаи обаче смъртта е естествена или е настъпила при злополука.

Щом слезе от асансьора, Ив гневно присви очи. В коридора гъмжеше от хора — някаква жена с униформа на камериерка истерично ридаеше, около нея се бяха струпали костюмирани мъже и гости на хотела, които бяха наизлезли от стаите си да разберат какво е предизвикало суматохата.

Тя отвори безполезната си вечерна чантичка, извади значката си, вдигна я високо и си запробива път сред зяпачите:

— Полиция, отдръпнете се! Гостите на хотела да се приберат в стаите си, хората от охраната — веднага при мен! Някой да се помъчи да успокои онази жена. Кой е шефът на охранителите?

— Аз. — Към нея се приближи висок и строен цветнокож мъж с гладко избръсната глава, която блестеше като огледало. — Казвам се Джон Бригам.

— Бригам, идваш с мен.

Тъй като не носеше шперца си, тя му направи знак да отключи вратата и го последва в апартамента.

Озоваха се в просторна дневна, обзаведена с елегантни мебели. До едната стена беше монтиран барплот с високи столчета. В помещението цареше идеален ред, сякаш в него не беше стъпвал човек. Щорите на големите прозорци бяха спуснати, осветлението бе включено.

— Къде е мъртвата? — обърна се Ив към чернокожия.

— В спалнята — ето там, вляво.

— Когато дойде на местопроизшествието, забеляза ли дали вратата е затворена както в момента?

— Да, беше затворена. Но със сигурност го знае само госпожа Хайло, която е намерила мъртвата.

— За жената, която плаче в коридора ли говориш?

— Да.

— Добре… — замислено промълви Ив. — Да огледаме местопроизшествието.

Приближи се до вратата отвори я и машинално отстъпи крачка назад, когато отвътре се разнесе оглушителна музика. И тук всички лампи бяха включени. Под ярката им светлина на леглото бе проснат труп на млада жена, все едно разглезено дете бе захвърлило куклата си, след като механизмът й се е повредил.

Едната ръка на мъртвата беше извита под неестествен ъгъл, лицето й беше покрито с рани и синини от безмилостния побой, който й е бил нанесен, полата й беше запретната до кръста. Тънката сребърна жица, с която убиецът я бе удушил, се беше врязала в шията й като смъртоносна огърлица.

— Мисля, че отпада вероятността за естествена смърт — промърмори Рурк.

— Имаш право. Бригам, кой освен теб и камериерката е влизал в апартамента, след като тя е намерила трупа?

— Никой.

— Докосвал ли си мъртвата или каквото и да било, освен вратите?

— Известно ми е как се постъпва в подобни случаи, лейтенант. Дванайсет години работих в Отдела за борба с престъпността към чикагската полиция. Отначало не разбрах какво се е случило. Госпожа Хайло се свърза с мен по комуникатора, но само пищеше и не можеше да каже и дума. Накарах да я доведат — в паниката си тя беше изтичала до стаята за персонала, която е на четирийсетия етаж. Влязох в апартамента, приближих се до тази врата и от пръв поглед разбрах, че жената е мъртва. Тъй като знаех, че двамата с Рурк в момента сте в балната зала на хотела, веднага се свързах с него, заключих външната врата, изпратих да доведат Хайло и изчаках да дойдете.