Нора Робъртс: Предателство в смъртта

— Е, изглежда, че и без вашата благословия бракът ни ще оцелее — подхвърли Ив.

Актрисата вдигна вежди, сетне очите й проблеснаха — явно обичаше словесните битки и достойните противници.

— Така е. Поразходи се, Рурк. Искам да опозная твоята симпатична и загадъчна съпруга, но присъствието ти ме разсейва.

Тя го прогони с повелителен жест, а светлината се отрази от големия пръстен с диамант на безименния й пръст, създавайки илюзия за падаща комета. Хвана Ив под ръка и добави:

— Да се скрием някъде, където ще бъдем в безопасност от онези, които настояват да разговарят с нас. Според мен няма нищо по-досадно от глупавите светски разговори, нали, миличка? Между другото, толкова съм слушала за вас, пък и вие сигурно ме познавате от разказите на Рурк, затова предлагам да си говорим на „ти“. Е, Ив, сигурно си мислиш, че и аз ще ти губя времето с безсмислени брътвежи, но дълбоко грешиш. Предлагам да бъдем максимално откровени една с друга и за да не бъда голословна, като начало ще призная колко съжалявам, че абсурдно красивият ти съпруг е прекалено млад за мен.

Ив се настани на масата в дъното на залата, до която актрисата неусетно я беше отвела, и иронично отбеляза:

— Разликата във възрастта едва ли е била пречка за интимните ви отношения.

Магда гръмко се изсмя, взе две чаши шампанско от подноса, който сервитьорът побърза да й поднесе, и му направи знак да се отдалечи.

— Всъщност вината е изцяло моя, задето не стигнахме по-далеч от обикновено приятелство. Зарекла съм се никога да нямам любовник, който е с двайсет години по-млад или по-възрастен от мен. Жалко, че не съм от хората, които нарушават принципите си. Но… — Тя отпи от шампанското и изпитателно изгледа по-младата жена. — Истината е, че искам да поговорим не за Рурк, а за теб. Винаги съм смятала, че когато реши да надене брачния хомот, той ще избере жена като теб.

Ив се задави от шампанското и глуповато примигна:

— А пък ти си първият човек, който ми го казва. — Не й се щеше да насърчава актрисата към интимен разговор, но любопитството й надделя: — Защо мислиш, че съм най-подходящата жена за него?

— Не отричам, че си много привлекателна, но външността ти едва ли го е заслепила. Хм, забележката ми не те подразни, забелязвам, че дори те развесели — одобрително кимна актрисата. — Браво на теб. Всяка жена трябва да притежава чувство за хумор, за да се справя успешно с представителите на противоположния пол, но това качество е задължително за съпругата на Рурк.

Докато говореше, Магда безцеремонно оглеждаше младата жена. Забеляза, че макар Ив Далас да не е зашеметяващо красива като филмова звезда, има миловидно лице с правилни черти, красиви очи и симпатична трапчинка на брадичката.

— Да… външността ти може би го е привлякла, но не е бил запленен от красотата ти. Честно казано, отначало останах учудена от избора му, като знам, че е ценител на женската хубост. И тъй като искрено го обичам, си поставих за цел да следя телевизионните репортажи за „подвизите“ ти и материалите за теб, които се публикуват в пресата.

Ив предизвикателно вирна брадичка:

— Е, достойна ли съм за съпруга на ненадминатия Рурк?

Актрисата развеселено се усмихна, прокара пръст по високото столче на чашата си, при което Ив забеляза, че и ноктите й са лакирани в същия крещящ червен цвят като роклята и червилото й, и отново отпи от шампанското си.

— Мисля, че си интелигентна и решителна жена, която не само здраво е стъпила на земята, но и не се колебае да изрита отзад онези, които са си го заслужили. Наблюдавах те и забелязах закачливите искрици в погледа ти, сякаш ти идва да възкликнеш: „Това светско събитие ми се струва нелепо. Защо си губим времето с глупости, нима нямаме по-полезни занимания?“

Думите на актрисата възбудиха любопитството на Ив и тя за пръв път внимателно изгледа събеседничката си, осъзнавайки, че прочутата Магда Лейн не е само една празноглава филмова звезда.

— Ти актриса ли си или психоаналитичка? — избърбори смутено.

— Според мен двете професии са свързани — за да ги упражняваш, трябва да притежаваш определени качества. — Магда отново замълча и замислено отпи от чашата си. — Предполагам, че не си била привлечена… че не си привлечена от богатството му, нито пък че си била лесна плячка за него, което положително го е заинтригувало. Иначе щеше да се позабавлява с теб и да те захвърли.

— Не спадам към проклетите му играчки, които отнемат толкова голяма част от времето му.