Нора Робъртс - Предателство в смъртта

— Какво ще кажеш, лейтенант? — Насмешливият глас с едва доловим ирландски акцент привлече вниманието й към мъжа, който стоеше до нея. Тя кисело си каза, че не само гласът, а всичко, свързано с Рурк, като с магнит привлича вниманието на жените.

Невероятните му сини очи красяха лице, което Творецът бе изваял в мига на най-голямото си вдъхновение. Когато Ив се извърна и се втренчи в съпруга си, устните му на поет, които понякога й идваше да захапе, се разтегнаха в иронична усмивка, той повдигна вежда и фамилиарно прокара дългите си пръсти по голото й рамо.

Бяха женени почти от година, но уж небрежните му ласки все още караха сърцето й лудо да тупти.

— Мероприятието си го бива — промърмори тя, а Рурк още по-широко се усмихна:

— И аз съм на същото мнение. — Без да свали ръка от рамото й, огледа залата, а Ив продължи да го наблюдава, сякаш го виждаше за пръв път.

Дългата му коса беше черна като смола и падаше до раменете, придавайки му вид на воин от древно ирландско племе. Впечатлението се подсилваше от стройното му мускулесто тяло, подчертавано от елегантното вечерно облекло. Тя забеляза колко много жени скришом или явно наблюдават съпруга й — очевидно и те се възхищаваха от външността му. Ако беше ревнива, сигурно щеше да се изкуши да ритне отзад някоя важна персона заради страстните погледи, които дамата хвърля на Рурк.

— Доволна ли си от мерките за сигурност? — попита той и прекъсна размишленията й.

— Още съм на мнение, че е крайно рисковано разпродажбата да се състои в балната зала на хотел… дори този хотел да е твоя собственост. Изложени са вехтории за стотици милиони долари.

Рурк смръщи вежди:

— Не говори така, скъпа. Хората от рекламата ще се ужасят, ако чуят как наричаш изложените предмети и вещи. Едва ли някога е организирана разпродажба на толкова скъпа колекция от бижута, произведения на изкуството и тоалети.

— А собственичката им Магда Лейн ще получи астрономична сума.

— Искрено се надявам пророчеството ти да се сбъдне, защото като посредници и организатори на разпродажбата „Рурк Индъстрийз“ ще вземат солиден дял от печалбата. — Очите му обхождаха залата и въпреки че той не беше полицай, погледът му беше не по-малко проницателен от погледа на Ив. — Дори фактът, че вещите са собственост на Магда Лейн, ще повиши цената им. Обзалагам се, че получената сума ще бъде два пъти по-висока от очакваната.

„Говори така спокойно, сякаш става въпрос за стотици, не за милиони долари“ — помисли си Ив и скептично промърмори:

— Нима вярваш, че присъстващите ще дадат половин милиард за нечии предмети?

— Разбира се — та това на се обикновени предмети, а вещи и скъпоценности на прочутата Магда Лейн.

— Главата ми не го побира — промърмори тя. — Толкова пари за вехтории! — Видя погледа на съпруга си и побърза да вдигне ръка, за да предотврати гневния му изблик: — Извинявай. Забравих с кого разговарям. Все пак е изумително колко струват тези… вещи и предмети.

— Благодаря, че пощади чувствата ми, скъпа — усмихна се той и реши да премълчи, че възнамерява да наддава за някои от „вехториите“.

Направи знак на един сервитьор, който забърза към него с поднос, отрупан с изящни кристални чаши с шампанско. Рурк взе две, подаде едната на съпругата си и добави:

— Дано си се убедила, че мерките за сигурност са на необходимото ниво. Поне за малко забрави, че си полицейска служителка и гледай да се отпуснеш, да се позабавляваш.

— Защо мислиш, че не се забавлявам? — намусено попита тя. Знаеше, че присъства на блестящото светско събитие не в ролята си на служителка от нюйоркската полиция, а като съпруга на Рурк, което означаваше, че трябва да се движи сред важните персони. И още нещо, което за нея бе равнозначно на изтезание — да води светски разговор с тях.

Рурк, който я познаваше толкова добре, че умееше да чете мислите й, хвана ръката й, нежно я целуна и промълви:

— Правиш толкова голяма жертва заради мен.

— Благодаря за признанието. Не забравяй на какво съм способна за теб. — Отпи глътка шампанско с надеждата алкохолът да я окуражи. — Е, с кого трябва да разговарям?

— Предлагам да започнеш със звездата на вечерта. Ела да те запозная с Магда. Сигурен съм, че взаимно ще си допаднете.

— А пък аз не съм сигурна. Имам особено мнение за филмовите звезди — избърбори Ив.

— Не предполагах, че робуваш на предразсъдъците и съм малко разочарован — промълви Рурк, хвана я под ръка и я поведе към другия край на грамадната зала. — Освен това Магда Лейн е нещо повече от филмова актриса — тя е легенда. Вече петдесет години упражнява професия, която често съсипва мъжете и жените, дръзнали да посветят живота си на тази кариера. Задържала се е на върха, независимо от промените във филмовата индустрия и на вкуса на зрителите. За това се иска нещо повече от талант — необходимо е да имаш силен характер.