Нора Робъртс - Предателство в смъртта

— Прекрасен жест — задавено изрече Мик. Лицето му вече не беше бледо, а беше добило пръстен цвят. — Прощаваш ли ми, скъпа Ив?

— Ш-ш-т, не говори. — Тя приклекна до него да провери пулса му. — Линейката ще дойда всеки момент.

— Бях длъжник на съпруга ти. — Мик извърна очи към Рурк: — Бях ти длъжник, драги, само дето не предполагах, че ще трябва да платя толкова скъпо. Божичко, дайте ми някакви хапчета — проклетата болка е нетърпима. — Слепешката посегна и сграбчи ръката на приятеля си: — Не ме пускай… Благодаря, момче…

— Ще се оправиш. — Рурк стисна дланта му, сякаш с усилие на волята можеше да го спаси. — Всичко ще бъде наред.

— С мен е свършено… — От устата на Мик потече струйка кръв. — Разбра знаците ми, нали?

— Разбира се, не съм забравил сигналната система, която използвахме в миналото.

— Беше също като едно време. Спомняш ли си… — Той изстена и едва си пое дъх. — Спомняш ли си как обрахме къщата на лондонския кмет, докато той чукаше любовницата си в спалнята на горния етаж… пустият му дърт пръч използваше, че жена му е заминала на гости на сестра си в Бат.

Рурк с отчаяние видя, че не може да спре кръвта, която шурти от раната. Усещаше миризмата на приближаващата се смърт и се молеше приятелят му да не я е доловил.

— Разбира се, че си спомням — забравя ли се такова преживяване. Особено когато ти се промъкна на горния етаж и засне любовниците с камерата на господин кмета. По-късно му продадохме видеофилма, пък и от камерата взехме добри пари.

— Да, тъй си беше. Ах, добрите стари времена… бяха най-щастливите дни от живота ми. Да знаеш, че ще пукна от яд задето майка ми — Бог да я прости, въпреки че беше проклета и в червата — ще излезе права. Предсказанието й се сбъдна, но поне ме наръгаха с нож в шикозен хотел, не в някоя долнопробна кръчма.

— Не говори, Мик, щади силите си. Линейката ще бъде тук всеки момент.

— Майната й на линейката! — Той тежко въздъхна и за миг погледът му се проясни и очите му заблестяха като звезди. — Ще запалиш ли свещичка за мен в „Сейнт Патрик“?

Като че стоманена ръка стисна Рурк за гърлото, съзнанието му упорито отказваше да приеме, че приятелят му ще умре. Ала събра сетни сили и кимна:

— Добре.

— Сега съм по-спокоен… Винаги си ми бил верен приятел. Радвам се, че си намерил онова единствено нещо, заради което си струва да се откажеш от всичко друго на света. Постарай се да не го изгубиш…

Главата му клюмна, клепачите му се притвориха и той си отиде.

— Господи! — горчиво възкликна Рурк. Мъката изсмукваше силите му. Не можеше да помръдне, само стискаше окървавената ръка на приятеля си, сякаш искаше да му предаде искрица от своя живот. Когато най-сетне вдигна очи, погледът му беше като зов за помощ.

Зов, на който Ив не можеше да не откликне. Направи знак на хората си и на медиците, които бяха дошли с линейката, да се отдръпнат, коленичи до съпруга си, прегърна го и го притисна до себе си.

Рурк отпусна глава на гърдите на съпругата си и безмълвно заоплаква приятеля си.

Не мигна цяла нощ, зората го завари сам с мислите му. Стоеше до прозореца на спалнята и се взираше навън, докато денят правеше първите си плахи стъпки и малко по малко прогонваше мрака.

Надяваше се да изпита гняв, търсеше го, но така и не го откри.

Когато Ив влезе в спалнята, изпита странно облекчение, като че ли самото й присъствие пропъди болката.

— Много работиш, лейтенант — промълви, без да се обърне. — Сигурно си капнала от умора.

— Ти също. — Ив никога нямаше да забрави какво бе изпитала през мъчителните часове, когато й се налагаше да довърши работата си и да остави съпруга си сам със скръбта му. Понечи да му каже колко съжалява за загубата му, но се отказа — не съществуваха думи, които да го утешат.

— Майкъл Джерад е обвинен в предумишлено убийство. Дори дипломатическият му имунитет няма да го спаси. — Рурк нито се обърна, нито отговори. Тя отчаяно прокара пръсти през косата си и машинално задърпа ризата, която беше взела назаем. — Лесно ще пречупя този слабохарактерен тип да издаде Нейпълс. Сигурна съм, че би накиснал и първородния си син, само и само да спаси кожата си.

— Нейпълс се е скрил в миша дупка и дълго няма да си покаже носа навън. — Едва сега Рурк се обърна. — Мислиш ли, че вече не съм организирал издирването му? Този път ни се изплъзнаха заедно с проклетия му син. Никога не ще се доберем до тях, както няма да се доберем до Йост, който гори в ада.

— Съжалявам — разбери ръце тя.