Нора Робъртс - Предателство в смъртта

Ив безкрайно съжаляваше, че ще пропусне тази гледка.

Заговори в устройството, което беше прикрепила към ревера си:

— Фийни, чуваш ли ме?

— Идеално.

Тя се свърза с водачите на всички екипи, като чрез мониторите проверяваше разположението им. Накрая провери и оръжието си, потърка рамото си и с изненада откри, че болката е понамаляла.

Като видя, че Рурк влиза в помещението, смръщи вежди:

— Забранен е достъпът на цивилни. Изчезвай! Отиди в апартамента си на горния етаж.

— Забравяш, че като собственик на хотела имам право на достъп до всички помещения. Имам и разрешение от командир Уитни. В момента съм един от вас, лейтенант.

Ив беше уверена, че той ще се справи със задачата си не по-зле от всеки полицай, въпреки че както беше облечен с черен панталон и черен пуловер, повече приличаше на нарушител на закона, отколкото на негов защитник.

— Въоръжен ли си?

Рурк многозначително погледна записващото й устройство — очевидно знаеше, че разговорът им се подслушва.

— Цивилните лица, макар и консултанти на полицията, нямат право да носят оръжие.

Което означаваше, че е въоръжен. Тя примирено въздъхна. Ако се стигнеше до схватка с нападателите, предпочиташе съпругът й да не е безпомощен.

— По даден сигнал ще обезвредим бандитите. Трябва да действаме бързо и ефикасно — обясни тя и огледа мъжете и жените, които се бяха събрали тук, за да изслушат последните й инструкции. — Всеки от вас знае каква е задачата му. Прикривайте се взаимно. Тези хора са отчаяни и навярно ще окажат съпротива. Сведенията от разузнаването ни показват, че нападателите са въоръжени само със спринцовки с транквиланти, но не сме напълно сигурни, че не носят по-смъртоносни оръжия. Заловете ги и ги обезоръжете. Предупреждавам ви, че устройството за заглушаване на сигнала ще въздейства и на нашата апаратура. Ето защо известно време ще изгубим връзка помежду си. Да го сведем до минимум. Леник, дай на цивилния предпазна жилетка и записващо устройство.

Оставаха пет минути до два часа. Ив беше прикована пред монитора, но за миг отмести поглед, когато Рурк влезе при нея:

— Къде ти е предпазната жилетка?

— А твоята къде е?

— Не съм задължена да я нося.

— Отказала си се от нея, защото възпрепятства движенията. Да не губим време в безсмислени спорове… Забелязвам, че Хънроу се придвижва към задния вход. Много скоро ще разбере колко мразя предателите като него.

— Ще бъде подведен под отговорност наравно с останалите, но ще се погрижа да имаш на разположение една минута, за да го уволниш.

— Задължен съм ти.

— Ето го и максиавтобусът! Всички по местата си! Бъдете готови!

Грамадното превозно средство рязко зави вляво и изкърти предната броня на лек автомобил, който се движеше в отсрещното платно. Сетне се преобърна като костенурка на едната си страна и се заби в съседната сграда. Зазвъняха счупени стъкла, от отвора изскочи кълбо дим. Като по даден сигнал минаващите коли спряха, шофьорите и пътниците изскочиха навън и хукнаха да бягат. Алармената система на бижутерийния магазин се включи, зави сирена.

На другия монитор Ив видя как камионът спря пред задния вход на хотела и Хънроу, който досега се криеше в сенките, изтича към него.

Също като Рурк шестимата мъже, които изскочиха от камиона, бяха облечени в черно. Носеха черни маски и тънки ръкавици, които предпазваха ръцете им и поддържаха гъвкавината на пръстите им.

— Мик е с тях — промълви Рурк. — Значи не е избягал. Честно казано, не очаквах такава смелост от него.

„По-късно ще поговорим по този въпрос“ — помисли си Ив и напрегнато заговори в микрофона:

— Седем души, повтарям, седем души проникват в сградата през задния вход откъм западната страна на сградата!

— Почакай! — Рурк сграбчи ръката й, без да откъсва поглед от монитора. — В камиона има още трима души.

— Как разбра?

— Мик ми даде знак. Използваме кодове от младежките ни години, които са известни само на нас двамата. Тримата в камиона са въоръжени с лазерни оръжия като тези на полицията. Имат и малка установка за изстрелване на ракети, които се насочват от телесната топлина.

Когато Мик влезе в хотела, Рурк застана пред съседния монитор и видя как приятелят му се зае да обезвреди първото охранително устройство. Слушаше с половин ухо как Ив съобщава на хората си новата информация.

— Нападателите, които проникнаха в хотела, също са въоръжени, най-вече със спринцовките, за които вече знаем. Двама разполагат с полицейски лазерни оръжия. Сред нападателите има и жена. Тя е експерт по ръкопашна борба, в десния си ботуш е скрила нож… — За миг Рурк се извърна към съпругата си и промърмори: — Надявам се, че помощта, която ни оказва Мик, ще бъде взета като смекчаващо вината обстоятелство.