Нора Робъртс - Предателство в смъртта

До полунощ вече беше изпила безброй чаши кафе и безброй пъти беше проучила на мониторите всеки сантиметър от всяко общодостъпно помещение в хотела. Заедно с Фийни и с шефа на охраната бяха направили най-подробен анализ на системата за сигурност.

Когато Уитни влезе в импровизирания команден център, тя стана и се подготви да рапортува.

— Удобно ли е да поговорим насаме, лейтенант? — Отведе я до ромолящия фонтан, който заглушаваше гласовете им. Ив забеляза, че клепачите му са зачервени от липса на сън и от умора. — Йост се е самоубил.

— Моля?

— Преди два часа е бил преместен в затворническото отделение в централата на ФБР. Докато оформяли документацията, Йост грабнал от бюрото на надзирателя чашата с кафе и въпреки че бил с белезници, успял да я счупи и да си пререже гърлото с остро парче порцелан.

— Значи все пак се отърва леко — промърмори тя. — Жалко, чрез него смятах да се добера до Нейпълс.

— Съжалявам, лейтенант.

— Благодаря, че ми го съобщихте, сър.

— Добрата новина е, че състоянието на агент Джейкъби се е стабилизирало. Лекарите от екипа, който се грижи за него, заявиха, че дават големи надежди за спасяване на живота му.

— Радвам се. А още повече се радвам, че е в болницата и няма да провали и тази операция… ако изобщо бъде проведена.

— Ако нямаш нищо против, ще остана тук. Няма да ти се бъркам в работата и няма да изземвам функциите ти. — Огледа се и добави: — Изглежда, че има достатъчно място за още един член на екипа.

— Проверете дали не е останало нещо за хапване — кисело промърмори тя. — Може би не са изяли всички ролца с яйца.

Тя запази за себе си мястото пред системата от монитори във всекидневната. Оттук можеше да наблюдава улицата пред хотела, както фоайето й коридорите. Хората от персонала, които бяха застъпили на нощна смяна, се занимаваха с обичайната си работа. Сервитьорите, отговарящи за обслужването по стаите, доставяха поръчки или прибираха празните подноси. Някои гости се прибираха след вечерта, прекарана в града, други едва сега излизаха. Също като в огромния мегаполис и в хотел „Палас“ никога не цареше пълна тишина. Нюйоркчани и гостите на града се занимаваха с бизнес и се отдаваха на развлечения двайсет и четири часа в денонощието.

Проститутка с къса червена рокля прекоси фоайето. Усмихваше се самодоволно и притискаше към гърдите си сребристата си чантичка. „Навярно е изкарала добри пари“ — помисли си Ив и се приведе към монитора, като забеляза, че Лайза влезе във фоайето.

Красивата актриса се огледа с престорено безразличие, но всъщност си отваряше очите на четири.

— Фийни, обърни внимание на нашата приятелка. Предполагам, че е включила записващо устройство и позволява на приятелчетата си да огледат фоайето.

— Увеличи изображението от сектор осемнайсети до сектор номер трийсет и шест — нареди ирландецът на компютъра. Промърмори нещо неразбираемо, докато се взираше в изображението, сетне нареди да бъде увеличен друг, по-малък сектор. Ив имаше удоволствието да се наслади на пищния бюст на актрисата, който бе почти открит от дълбокото й деколте.

— Каква красота! — възкликна колегата й.

— Фийни, не го очаквах от теб!

Той примигна и се изчерви:

— Не говорех за жената, а за устройството. Виждаш ли как тя непрекъснато докосва медальона си? В него е монтирано записващото устройство. Истинско произведение на изкуството! Предполагам, че предава на честота триста и шейсет килохерца, има и чувствителен микрофон. Ако портиерът се оригне, тази машинка ще улови звука.

— Не можеш да го заглушиш?

— С апаратурата на Рурк мога да заглуша всичко, дори сигнал, който идва от Луната. Искаш ли веднага да опитам? — нетърпеливо попита той, като дете, което изгаря от желание да изпробва новата си играчка.

Ив попари ентусиазма му:

— Засега не предприемай нищо — нека заговорниците се уверят, че тук цари спокойствие. Да му се не види, Фийни, значи все пак не са се отказали! — Погледна ръчния си часовник и добави: — Остават четирийсет и пет минути. Не откъсвай поглед от скъпата Лайза. Отивам да проверя дали хората са по местата си.

Петнайсет минути преди часа, в който се очакваше заговорниците да приведат в изпълнение плана си, Ив отиде в залата за конференции, която се намираше под балната зала. Лайза вече беше изпълнила задачата си. Чрез записващото устройство, монтирано в медальона й, съучастниците й бяха „видели“ по колко души охраняват всяка врата, както и индикаторите за алармената система. След това се беше прибрала в стаята си, а Фийни очакваше сигнала на Ив, за да заглуши сигнала. Двама униформени полицаи, снабдени с шперцове, бяха готови да отключат вратата и да арестуват красивата актриса.