Нора Робъртс - Предателство в смъртта

Ив се втренчи в чифт сребристи официални обувки и промърмори:

— Обувки като обувки, и то чужди. Ако ми трябват обувки на старо, ще си ги купя от супермаркетите, в които се продават стоки втора употреба.

— Лейтенант, толкова ли сте лишена от романтика? Да купиш дреха, която е принадлежала на Магда Лейн, е все едно да си купиш магия.

— Дърдориш врели-некипели. Който и да е носил въпросната дреха, тя си остава дреха на старо — настоя Ив и огледа за последен път залата. На изхода се сблъска с Магда Лейн и компанията й, които тъкмо бяха слезли от асансьора.

— Ив, толкова се радвам да те видя! — възкликна актрисата и й протегна двете си ръце. Гъстата й коса, която приличаше на водопад, беше прибрана в стегнат кок, под очите й имаше сенки, изглеждаше капнала от умора. — Синът ми неочаквано се разболя!

— Да, знам. Много съжалявам. Какво е състоянието му?

— Лекарите твърдят, че не е тежко болен, но за всеки случай го държат под наркоза и не разрешават свиждания. Горкичкият Винс, няма да разбере колко страдам за него. Стоя с часове в болницата, но той не знае, че съм там.

— Не се измъчвай напразно, скъпа, Винс усеща, че си до него. — Минс окуражително стисна ръката й и укорително изгледа Ив: — Магда се съсипа от тревога за момчето си…

Погледът му сякаш казваше: „Престани да я измъчваш!“

— Сигурна съм, че лекарите полагат големи грижи за него — промълви тя.

— Дано… Казаха ми, че си била в стаята му, когато му прилошало.

— Вярно е. Отбих се да уточня с него някои подробности, свързани с охраната.

— Когато ви оставих, нищо му нямаше — намеси се Лайза и накриво я изгледа.

— Наистина изглеждаше в блестящо здраве. Сигурна ли си, че малко преди това не се е оплакал от замайване или пък да му е прилошало? — попита и мислено добави: „Върнах топката в твоето поле, миличка!“

— Не…

— Вероятно не е искал да те тревожи. Докато разговаряхме, се оплака, че се чувства изтощен. След малко пребледня като платно, по челото му изби пот. Разтревожих се не на шега и го попитах какво усеща. После го втресе и заяви, че трябва да си легне. Помощничката ми предложи да повикаме лекаря, който обслужва гостите на хотела.

— Точно така, лейтенант — обади се Пийбоди. — Изплаших се, като видях колко е пребледнял.

— Винс обаче отказа — продължи Ив. — Изпратих помощничката ми за чаша вода, в този момент той получи гърчове. Веднага потърсихме медицинска помощ. Забелязах обрива по шията и по гърдите му. По-късно се разбра, че е изпаднал в алергичен шок.

— Слава Богу, че си била при него. Не ми се мисли какво щеше да се случи, ако е бил сам и му е било невъзможно да извика за помощ.

— Трябваше да ми се обадиш — упрекна я Лайза. — Два часа го чаках в „Рандеву“ и много се разтревожих.

— Извинявай, но в този момент първата ми грижа беше за него — иронично подхвърли Ив.

— Ив има право — намеси се Магда и дори леко се усмихна. — Важното е, че веднага е получил медицинска помощ. — Огледа прекрасната бална зала и въздъхна: — Милото момче, толкова усърдно работи за организирането на търга, а сега ще пропусне голямото събитие.

— Горкият, няма късмет — промърмори Ив.

Докато се качваха с асансьора към апартамента, от който се контролираше охраната, Пийбоди възторжено възкликна:

— Лейтенант, бяхте ненадмината! Май сте сбъркали професията, трябвало е да станете актриса.

— Да, допуснах съдбовна грешка… Мъчно ми е за Магда. Истината за предателството на сина й ще я съсипе.

Вратата на кабината се отвори и двете влязоха в апартамента, който Рурк беше превърнал в команден център на операцията.

— Божичко, лейтенант! — прошепна Пийбоди, зашеметена от разкоша.

— Постарай се да не ти текат лигите, много е некрасиво. И не забравяй, че сме тук, за да си вършим работата.

Просторната всекидневна беше обзаведена с елегантни мебели в топли цветове, плътни килими с изящни декоративни елементи покриваха лакирания дървен под. На едната стена беше монтирана медна скулптура, от която шуртеше тъмносиня вода и се стичаше в малък басейн с нестандартна форма, заобиколен от цветни лехи и високи папрати.

От куполообразния таван висеше полилей, състоящ се от стотици миниатюрни тъмносини глобуси. В същия цвят бяха роялът и полицата над мраморната камина.

Спираловидна стълба от кована мед водеше към второто ниво. На площадката бяха поставени саксии с увивни растения с прекрасни розови цветове.

Обстановката беше толкова изискана, че дори присъствието на полицаите, струпаните едно върху друго устройства и преносимите монитори не помрачаваха впечатлението.