Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

Рурк едва сдържа усмивката си и учтиво попита:

— Може би предпочиташ соеви наденички? Или зеленчукови кюфтета?

— Как не! — Джейми избърса устата си с опакото на дланта си и доволно се ухили. — Кльопачката си я бива. Благодаря.

Рурк взе две чинии и докато разрязваше пицата, промърмори:

— По всичко личи, че проникването с взлом в чужд дом се отразява благотворно на апетита ти.

— Грешиш, непрекъснато съм гладен. — Без капчица смущение младежът сложи в чинията си най-голямото парче пица. — Мама твърди, че е от прекалено бързия ми растеж, обаче аз си знам, че просто обичам да се храня. Както вече споменах, тя изпада в паника при мисълта за нездравословно хранене, затова понякога тайно си похапвам нещо готино. Нали знаеш какви са майките…

— Всъщност не знам. Но ти вярвам. — Помисли си, че никога не е бил толкова млад и невинен като Джейми. Взе си най-малкото парче и развеселено наблюдаваше как момчето с апетит поглъща останалата храна.

— Всички родители са еднакви. — Джейми сви рамене. — Не съм виждал баща ми от няколко години. Сега той живее в Европа. В комуната „Морнингсайд“ в покрайнините на Лондон.

— Чувал съм за това място. Там всичко било идеално подредено.

— Така е. Адски е скучно. Дори растежът на тревата е програмиран. Обаче на баща ми и на онази лисичка, третата му жена, там май им харесва. — Вдигна рамене и отпи от кутийката с пепси. — Всъщност никога не се е интересувал от мен и от сестра ми. Поведението му измъчваше Алис. Ама на мен хич не ми пукаше.

„Лъже“ — помисли си Рурк. Очевидно момчето беше дълбоко засегнато. Невероятно беше, че родител може да нарани така детето си.

— Майка ти не се ли е омъжила повторно?

— Не. Беше смазана от мъка, когато татко ни напусна. Оттогава са изминали десет години, но тя все още ме мисли за дете. Необходими ми бяха няколко месеца да я убедя да ми разреши да се явя на изпит за шофьорска книжка. Хей, да не си помислиш, че се оплаквам от мама. Тя е много готина, обаче… — Замълча и се втренчи в чинията си, сякаш се питаше как се е озовала пред него. — Не заслужава всички тези неприятности. Грижи се за всички, обича ни, а й се случват само лоши неща. С дядо бяха много близки. Той умря, а сега и Алис е мъртва. Беше доста особена, но…

— Но ти беше сестра и ти я обичаше.

— Не трябваше да умира. — Джейми вдигна очи, които бяха изпълнени с гняв. — Когато открия онези, които й причиниха зло, ще ги убия.

— Мери си думите, Джейми — обади се Ив, която току-що беше влязла в кухнята. Под очите й имаше сенки, бе пребледняла от изтощение. Въпреки старанието да не се изцапа, върху панталоните й имаше няколко кървави петна. — Съветвам те да се откажеш от налудничавите си идеи за отмъщение и да оставиш разследването на полицията.

— Сестра ми беше убита.

— Това все още не е доказано. — Ив се приближи до автоготвача и си поръча кафе. Сетне, преди момчето да успее да й възрази, добави: — И без това здравата си загазил, поне престани да ми пречиш.

— Замълчи — прошепна му Рурк, когато момчето отново понечи да проговори.

В кухнята се възцари напрегната тишина. Пийбоди, която беше влязла заедно с Ив, огледа момчето и почувства, че сърцето й се свива от умиление. Та нали собственият й брат беше на същата възраст. Усмихна се принудено и се опита да разведри атмосферата.

— Винаги съм мечтала да закусвам пица. Останало ли е едно парче?

— Заповядай на масата. — Рурк с жест я покани да седне до него. — Джейми, това е полицай Пийбоди.

— Дядо ми споменаваше за теб. — Момчето любопитно и изпитателно я изгледа.

— Така ли? Мисля, че никога не съм го виждала. Но бях чувала за него. Всички колеги бяха дълбоко опечалени, когато научиха за смъртта му.

— Дядо те споменаваше. Веднъж ми каза, че Далас те формирала.

— Пийбоди е ченге — намеси се Ив, — не бучка глина. — Взе последното парче пица и недоволно измърмори: — Изстинала е.

— И така е страхотна. — Пийбоди намигна на момчето. — Студената пица е най-хубавата закуска.

— Яж, докато можеш. — Следвайки собствения си съвет, Ив повторно си отряза от парчето. — Очаква ни дълъг ден. — Впери поглед в Джейми и добави: — Всъщност неприятностите вече започнаха. Нямам право да запиша показанията на този юнак или да го разпитам в отсъствието на негов настойник или юридически съветник. Разбираш ли, момченце?

— Не съм малоумен и не съм момченце. Мога да…

— Замълчи! — прекъсна го тя. — И без да имаш адвокат мога да те тикна в ареста за малолетни престъпници задето си прескочил оградата. Ако Рурк реши да подаде оплакване…