Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

— С това. — Младежът извади от джоба си устройство с размерите на човешка длан. — Това е приспособление за заглушаване на радиосигнали. Работих върху него цели две години. Разчита повечето системи. — Джейми разтревожено изгледа Рурк, който взе устройството и го разгледа. Приведе се и посочи: — Когато се натисне този бутон, уредът сканира чиповете и изработва точно копие на програмата. След това я разчита стъпка по стъпка. Отнема известно време, но действа почти безотказно.

Рурк внимателно разгледа устройството, което беше с размерите на електронна игра, произвеждана от собствената му компания. Всъщност кутията изглеждаше доста позната.

— Изработил си уред за заглушаване на радиовълните, използвайки най-обикновена електронна игра. Уред, който ти е помогнал да обезвредиш алармената система.

— Е, накрая се провалих! — гневно промълви Джейми. — Навярно съм пропуснал нещо, може би резервната захранваща верига. Системата ти е върхът. Искам да я разгледам.

— За нищо на света — измърмори Рурк и пъхна устройството в джоба си. Когато стигнаха до портала, той изключи алармата и отвори вратите сам, докато младежът надничаше през раменете му.

— Жестоко — заяви Джейми. — Не знаех, че мога да вляза от тук. Затова реших да се прехвърля през стената. Наложи се да използвам стълба.

Рурк затвори очи и промълви:

— Стълба ли? Покачил си се по стълба. Колко интересно. А как избягна камерите?

— О, те не бяха проблем. Изключих ги от разстояние. Устройството действа в обсег от десет метра.

— Лейтенант! — Рурк сграбчи младежа за яката. — Искам да си получи заслуженото.

— След малко. Първо ще ми обясни къде е трупът, който твърди, че е видял.

Самоуверената усмивка на момчето помръкна. То отново пребледня и измънка:

— Тръгнете наляво.

— Не го пускай, Рурк. Остани тук.

— Държа го здраво — отговори той и си помисли, че за нищо на света няма да я остави сама. Повлече младежа след себе си, а щом срещна гневния поглед на Ив, отвърна престорено невинно: — Домът ни е общ, следователно заедно трябва да го браним.

Тя тихо изруга и тръгна в посоката, показана й от момчето. Не й се наложи да върви дълго. Трупът не беше скрит, а сякаш бе оставен на показ.

Мъртвецът беше гол и бе привързан към дървена рамка с формата на звезда. Или по-точно — на обърнат пентаграм. Гърлото на трупа беше прерязано, главата лежеше върху окървавения тротоар. Изцъклените очи се взираха в небето. Ръцете и краката бяха разтворени. В центъра на гръдния кош се виждаше дупка по-голяма от човешки юмрук.

Ив се съмняваше, че патологът ще намери там сърцето на мъртвеца.

Дочу зад себе си задавен звук, обърна се и видя как Рурк пусна момчето и застана пред него, за да му спести ужасяващата гледка. Промълви една-единствена дума:

— Лобар.

— Да. — Ив се приведе над мъртвеца. Онзи, който бе изтръгнал сърцето му, беше забил с нож в слабините му бележка, която гласеше:

ПОКЛОННИК НА САТАНАТА

УБИЕЦ НА ДЕЦА

ДАНО ОТИДЕШ В АДА.

— Моля те, Рурк, заведи Джейми в къщата. — Ив погледна към разтегателната стълба, която беше облегната на стената. — Махни това чудо. Предлагам засега да повериш момчето на Съмърсет. Не мога да напусна местопрестъплението. — Изражението й беше невъзмутимо. Изглеждаше спокойна и делова — истинско ченге. — Ще ми донесеш ли чантичката с принадлежностите?

— Да. Хайде, Джейми.

— Знам кой е този. — Очите на момчето отново се наляха със сълзи и то упорито запремигва, за да не се разплаче. — Той е един от гадовете, които убиха сестра ми. Проклет да е!

Гласът му издайнически се разтрепери и Рурк го прегърна през раменете.

— Да влезем в къщата и да оставим лейтенант Далас да си върши работата. — Хвърли последен поглед към съпругата си, после нарами стълбата и поведе Джейми обратно през портала.

Ив извади комуникатора си.

— Диспечер, тук лейтенант Ив Далас.

— Приемам, лейтенант Далас.

— Рапортувам за извършено убийство. Необходима ми е помощ. — Съобщи къде се намира и пъхна комуникатора в джоба си. Обърна се и огледа широката, тиха улица, сетне се втренчи в потъналия в мрак парк. Небето на изток постепенно просветляваше, звездите гаснеха една подир друга.

Професията на Ив непрекъснато я сблъскваше с убийства и смърт. Ала този път някой беше донесъл смъртта в дома й. Тя се зарече, че който и да е виновникът, скъпо ще си плати.

Дочу стъпки и видя Рурк да се приближава. Носеше не само чантичката й с принадлежностите, но и протърканото й кожено яке. Подаде й ги и промълви: