Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

— Призори става доста хладно.

— Благодаря. Как е Джейми?

— Двамата със Съмърсет се оглеждат враждебно. Очевидно антипатията им е взаимна.

— Хлапето започва да ми става все по-симпатично. Прибирай се, докато помежду им не е започнала битка. — Тя извади специалния запечатващ спрей и напръска ръцете и обувките си. — Съобщих за убийството и чакам подкрепление.

— Няма да мръдна от тук — заяви Рурк.

Тъй като очакваше точно тези думи, Ив реши да не спори с него, а заяви:

— Тогава ми помогни и заснеми местопрестъплението! — Извади от чантичката записващото устройство, подаде му го и хвана ръката му между дланите си. — Извинявай, че ти се сопнах така.

— Няма защо да се извиняваш. Прекалено умна си да се обвиняваш за нещо, за което не носиш отговорност. Лобар не е бил убит тук, нали?

— Не. — Като се убеди, че Рурк ще замества Пийбоди до пристигането й, тя отново се приближи до трупа. — Прерязана е вратната вена и кръвта е бликнала като от фонтан. Навярно смъртта е настъпила именно поради загуба на кръв. Останалите удари са нанесени след това. Ако убийството е било извършено тук, щяхме да газим в локви кръв. Включи ли записващото устройство?

— Да.

— Идентифицирах убития. Нарича се Робърт Матиас, по прякор Лобар. Бял, от мъжки пол, осемнайсетгодишен. При първоначалния оглед беше установено, че убийството е извършено с остър нож или подобен инструмент, с който е прерязано гърлото. — Опитвайки се да запази хладнокръвие, тя извади джобно фенерче, огледа раната на гърдите и продължи да диктува: — Нанесени са още няколко удара със същото оръжие, един от които е в гръдната област. Сърцето на жертвата е било изтръгнато и не беше открито при огледа. Искам няколко кадъра в едър план — обърна се тя към Рурк. Взе от чантичката още няколко измервателни инструмента и продължи: — Разрезът на гърлото е с дължина 15,07 сантиметра и дълбок приблизително 5,2 сантиметра. — Бързо и сръчно тя измери и останалите рани. — В слабините на убития е забит нож с черна орнаментирана дръжка. Използван е за прикрепване на бележка, чийто текст очевидно е въведен на компютър.

Дочу воя на сирени и се обърна към Рурк:

— Униформените пристигат. Ще обградят местопрестъплението. Дойдоха много бързо — очевидно в тази част на града движението не е било натоварено.

— Слава Богу — обади се Рурк.

— Трупът е бил привързан с кожени ремъци към дървена рамка с формата на пентаграм. Малкото количество кръв на местопрестъплението говори, че жертвата е била убита на друго място. Следва да се направи оглед на периметъра. Трупът е открит около четири и трийсет сутринта от лейтенант Ив Далас и Рурк.

Обърна се и се приближи до първата полицейска кола, която спря до тротоара.

— Незабавно оградете местопроизшествието със специалния параван. Блокирайте улицата в двете посоки. Не допускайте никакви зяпачи, нито представители на проклетите медии. Ясно ли е?

— Да. — Двамата униформени полицаи побързаха да слязат от колата и да извадят паравана от багажника.

— Предстои ми много работа — обърна се тя към Рурк. Взе записващото устройство от него и го подаде на един от полицаите. — Прибери се вкъщи и наглеждай хлапака — добави, докато наблюдаваше как двамата униформени монтират паравана. — Кажи му да се обади на майка си, но не го пускай да си отиде преди да разговарям с него.

— Бъди спокойна. Ще отложа всичките си ангажименти. Ще бъда на твое разположение през целия ден.

— Това е най-доброто разрешение. — Изгаряше от желание да го помилва, но когато понечи да го прегърне, се досети, че ръцете й са окървавени. — Няма да е зле, ако го занимаваш с нещо, за да отклониш мислите му от случилото се. По дяволите, Рурк, никога не съм виждала подобна жестокост.

— Ритуално убийство — промълви той и нежно докосна страната й. — Но кой го е извършил?

— Предполагам, че ще ми се наложи да разпитам доста вещици — тежко въздъхна Ив и се намръщи, когато забеляза как Пийбоди бързо крачи по улицата. — Къде е колата ти, полицай?

Както винаги по униформата на Пийбоди нямаше и гънка, ала младата жена беше зачервена и се задъхваше.

— Не притежавам кола, лейтенант. Използвам градския транспорт. Най-близката спирка е на четири пресечки от тук. — Изгледа гневно Рурк, като че носеше вина за неволите й. — Богатите хора не използват обществените превозни средства.

— Поискай да ти дадат служебен автомобил! — нареди й Ив и се обърна към Рурк: — Ще дойдем при теб веднага, щом свършим. — После каза на Пийбоди: — Трупът е зад паравана. Вземи записващото устройство от униформения. Като гледам как треперят ръцете му, едва ли ще заснеме всичко както трябва. Искам раните да бъдат заснети от различни ъгли. Напръскан ръцете и обувките си със запечатващ спрей. Съмнявам се, че „метачите“ ще намерят някакви улики, но не бива да оставяме своите отпечатъци. Ще огледам трупа, за да определя кога е настъпила смъртта. Патологът вече пътува насам.