Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

Рурк я проследи с поглед, видя я да влиза зад паравана и осъзна, че вече е забравила за него.

Когато влезе в къщата, завари очевидно раздразненият Съмърсет да инструктира Джейми.

— Да не си посмял да мръднеш от тук. Не пипай нищо. Ако счупиш каквото и да било или изцапаш някоя тапицерия, ще ми опиташ ръката.

Джейми продължи да крачи из малкия салон, който според Съмърсет бе за прием на хора от по-долна класа, и непрекъснато вдигаше и оглеждаше ту една, ту друга статуетка или украшение. Когато икономът свърши лекцията си, момчето подигравателно изрече:

— Леле, виж как треперя. Много ме изплаши, дъртак такъв.

— Държиш се все по-невъзпитано — отбеляза Рурк, когато влезе в салона. — Жалко, че не са те научили да проявяваш уважение към възрастните.

— Жалко, че ти не си научил твоето куче пазач да бъде любезно към гостите.

— Човек, който поврежда алармената система и прониква с взлом в дома ми, не е мой гост.

Внезапно младежът изостави „геройската“ си поза и посърна под проницателния поглед на Рурк.

— Исках да се срещна с лейтенант Далас — промълви. — Обаче тайно, без да знае никой.

— Следващият път опитай да се свържеш с нея по видеотелефона — иронично изрече Рурк. — Свободен си, Съмърсет. Аз ще се заема с нашия… гост.

— Както желаете. — Икономът смразяващо изгледа Джейми и с достойнство напусна салона. Движеше се така, сякаш беше глътнал бастун.

— Откъде го изкопа този досадник? — попита момчето и се тръсна на един стол. — Може би от моргата?

Рурк приседна на ръба на канапето и запали цигара. Вдъхна с наслада дима и промълви:

— Съмърсет може да излапа на закуска запъртък като теб. Повярвай ми, виждал съм да го прави.

— Друг път! — недоверчиво възкликна момчето, но все пак неспокойно погледна към вратата. В този дом всичко беше много странно и необикновено, ето защо не биваше да подценява иконома. — Като заговори за закуска, изведнъж огладнях. Часове наред не съм сложил залък в устата си.

Рурк издуха дима и иронично промърмори:

— Сега пък искаш да ти бъда бавачка и да те нахраня.

— Ами… и без това сме вързани тук. Няма да е зле поне да похапнем.

„На малкия не му липсва смелост“ — с възхищение си помисли Рурк. Само едно дете би имало апетит след като е видяло обезобразения труп навън.

— Какво ще желаеш за закуска? Палачинки, омлет или овесена каша с мляко?

— Предпочитам пица или сандвич. — Джейми подкупващо се усмихна. — Майка ми напълно е откачила на тема здравословно хранене и все ми пробутва безвкусни боклуци.

— Не мога да повярвам, че в пет сутринта ти се яде пица.

— Това е най-готината храна по всяко време на деня или нощта.

— Може би си прав — замислено промълви Рурк и с учудване осъзна, че е гладен. — Да хапнем по една пица.

Докато вървяха по коридора, украсен с великолепни картини, Джейми отбеляза:

— Все едно, че съм в музей. Хей, не искам да те обидя, тук всичко е прекрасно. Сигурно си въшлив с пари.

— Сигурно.

— Чувал съм да казват за теб, че всичко, с което се захванеш, ти носи купища пари.

— Нима?

— Говори се още, че си се занимавал с тъмни сделки. Предполагам, че след като си се оженил за ченге, вече спазваш законите.

— Основателно предположение — измърмори Рурк и отвори вратата към просторната кухня.

— Майчице! Това е върхът! Да не би да имаш и хора, които да приготвят ястията?

— И това се е случвало. — Рурк развеселено наблюдаваше как момчето любопитно оглежда супермодерните кухненски уреди. — Но не и тази сутрин. — Приближи се до големия автоготвач и попита: — Какво искаш? Пица или сандвич?

Джейми се ухили.

— И двете. Сигурен съм, че ще изпия пет литра пепси.

— Като начало ще се задоволиш с една кутийка. — Рурк програмира автоготвача и застана пред хладилника. — Седни, Джейми.

— Дадено. — Докато се настаняваше на тапицираната скамейка в трапезарията-бокс, момчето не откъсваше поглед от домакина.

След кратко колебание Рурк поръча две кутийки пепси, после се обърна към Джейми:

— Не е зле да се обадиш на майка ти. Ако искаш, използвай онзи видеотелефон.

— Няма да й се обадя. — Пъхна ръце под масата и потърка длани в панталоните си. — Няма смисъл. Дадоха й успокоителни. Нали знаеш — довечера е поклонението пред ковчега на Алис.

— Ясно. — Рурк реши да смени темата. Подаде напитката на Джейми и извади горещата пица от автоготвача. Постави я на масата, сетне извади и сандвича.

— Супер! — възкликна момчето, грабна сандвича и отхапа огромен залък. — Хей, човече, та това е истинско месо! — извика с пълна уста.