Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

— Слушай, Ив… — започна Рурк.

— И ти млъкни! — сопна му се тя, изнервена от умората. — Това не е някаква игра. Извършено е жестоко убийство. Репортерите вече са наобиколили местопрестъплението. Очевидно са „надушили“ кръвта. Не ще успееш да излезнеш от собствения си дом, защото ще се нахвърлят върху теб.

— Голямо чудо. Това изобщо не ме притеснява.

— Но мен ме тревожи и то много. Не искам да смесвам работата и личния си живот! — Млъкна и извърна очи. Внезапно осъзна причината за безпокойството си, което сякаш я разяждаше. Домът й беше окървавен и то по нейни вина.

Успя да се овладее.

— Е, засега това няма значение. — Обърна се към Джейми и продължи: — А ти, драги мой, ще трябва да дадеш обяснение за стореното. Тук ли ще говориш или ще отидем в полицейското управление, след като се обадя на майка ти?

Момчето не проговори, а я изгледа преценяващо. Ив си спомни, че я беше погледнал по същия начин, когато му бе съобщила за смъртта на сестра му. Изглеждаше някак пораснал и лицето му беше безизразно. След миг промълви:

— Знам кой е мъртвецът. Казва се Лобар и е един от мръсниците, които убиха сестра ми. Видях го със собствените си очи.

В очите на Джейми горяха гневни пламъчета. Без да откъсва поглед от лицето му, Ив подпря дланите си на масата и се приведе.

— Нима твърдиш, че си видял как Лобар е убил сестра ти?

Лицето на момчето се изкриви, сякаш те предъвкваше думите и му се струваха горчиви.

— Не, не съм го видял. Но знам, че беше един от тях. Видях го с Алис. Видях… всички. — Брадичката му потрепери и гласът му прегракна, което напомни на Ив, че момчето е едва шестнайсетгодишно. Ала очите му бяха като на възрастен. — Една нощ се промъкнах в онзи апартамент.

— В кой апартамент?

— На вампирката Селина и на онзи педераст Олбан. — Вдигна рамене, но жестът съвсем не беше безгрижен. — Наблюдавах едно от дяволските им представления. — Когато взе кутийката с пепси, ръката му трепереше.

— Нима са ти разрешили да наблюдаваш церемонията?

— Глупости! Дори не подозираха, че съм там. Да допуснем, че се бях самопоканил. — Хвърли поглед към Рурк и добави: — Алармената им инсталация далеч не е съвършена като твоята.

— Това ме радва.

— Очевидно имаш навик да се промъкваш в чуждите домове, Джейми — намеси се Ив. — Навярно възнамеряваш да станеш професионален крадец.

— Не. — Той дори не се усмихна. — Искам да бъда ченге. Като теб.

Ив тежко въздъхна и потърка челото си, сетне заяви:

— Ченгета, които имат навик да влизат с взлом в чужди къщи, обикновено свършват в затвора.

— Имам оправдание — онези бяха хванали сестра ми.

— Искаш да кажеш, че са я задържали против волята й, така ли?

— Въздействаха върху съзнанието й, което на практика беше като да я задържат насила.

„Въпросът е деликатен“ — помисли си Ив. Не можеше да „превърти обратно лентата“ и да попречи на момчето да влезе в онзи апартамент. Хрумна й, че дядото на Джейми беше полицай с отлична репутация и все пак се бе опитал да стори същото. Ала внукът беше успял.

— Ще направя компромис, защото харесвах и уважавах дядо ти. Няма да съобщя за стореното от теб. Официално никога не си бил тук. Никога не си влизал в къщата. Ясно ли е?

— Да. — Той отново сви рамене. — Както кажеш.

— А сега ми разкажи какво видя там. Не преувеличавай и не си измисляй.

Момчето леко се усмихна.

— Дядо все това ми повтаряше.

— Разбрахме се. Щом искаш да бъдеш полицай, научи се да рапортуваш.

— Добре. Хей, ти си супер! По онова време Алис беше започнала да се променя. Държеше се странно, бягаше от лекции, намекваше, че ще се откаже от следването. Мама беше полудяла от тревога. Мислеше си, че Алис е влюбена в някое момче, но аз знаех истинската причина. И то не от сестра ми. Тя беше престанала да разговаря с мен. — В този момент самообладанието го напусна и тъжните му очи се насълзиха. Поклати глава, въздъхна и продължи: — Но аз познавах сестра си. Когато беше влюбена, ходеше като отнесена и не чуваше нищо. Ала този път се държеше по-различно. Хрумна ми, че е започнала да взима наркотици. Знаех, че мама се е оплакала на дядо и че той е разговарял с Алис, но без да постигне какъвто и да било резултат. Затова реших сам да се заема с тази работа. Проследих я няколко пъти. Казвах си, че се упражнявам за бъдещата си професия. Нито Алис, нито онези хора разбраха, че са под наблюдение. Обикновено хората не забелязват хлапетата, а дори да ги видят, ги смятат за безобидни глупци.