Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

Пийбоди се приближи и насочи камерата към стаичката с бели стени. На дървения под беше изрисуван бял пентаграм, който беше заобиколен с бели свещи. Върху масичка бяха подредени кристална топка, купа, огледало и нож с черна дръжка и късо острие.

Ив подуши въздуха, но не долови миризма на дим или на разтопен восък.

— За какво ли е използвала това помещение? — попита тя.

— Според мен това е ритуална зала за медитиране или за правене на магии.

— Господи! — Ив поклати глава и се върна в спалнята. — Първо ще проверим записите на видеотелефона й. Ако апартаментът е бил празен, може би някой й се е обадил и това я е изплашило до смърт. Влязла е направо в спалнята — замислено промълви тя и се приближи до видеотелефона върху нощното шкафче. — Може би е възнамерявала да отиде в онази стая, след като се преоблече и се поуспокои. Ръцете й са били празни, когато е излязла от сградата. Следователно не се е прибрала само да вземе нещо.

Включи видеотелефона и поиска да чуе последното обаждане. Разнесе се монотонно, ритмично припяване.

— По дяволите, какво е това?

— Нямам представа. — Видимо обезпокоена, Пийбоди се приближи до нея.

— Повторение на записа — нареди Ив.

„Чуй имената им. Чуй имената им и се страхувай от тях. Локи, Велзевул, Бафомет. Аз съм унищожение. Аз съм мъст. In nomine Dei nostri Satanas Luciferi excelsi. Възмездие за теб, която се отклони от Закона. Чуй имената им и се страхувай.“

— Стоп! — Ив неволно потръпна. — Велзевул… това е Сатаната, нали? Мръсниците са си правели ужасяващи шеги с Алис. Измъчвали са я. Самата тя беше на ръба на психическото разстройство. Не е чудно, че е побягнала от апартамента. Искам данни за мястото, откъдето се е обадил човекът, с когото Алис е разговаряла преди да излезе. — Тя стисна устни, когато информацията се появи на екрана. — Обаждането е от автомат, намиращ се на ъгъла на Десета улица и Седмо авеню. Мръсници! Алис е отивала при тях.

— Повтарям, че улицата беше празна — заяви Пийбоди, която забеляза гневния поглед на Ив. — Въпреки дъжда и мъглата щях да забележа, ако някой причакваше Алис. Не видях нищо, освен някаква котка.

Сърцето на Ив подскочи.

— Котка ли?

— Да, зърнах някаква котка, но на улицата нямаше никого.

— Господи! — Ив отиде до прозореца. Внезапно бе почувствала, че се задушава. На перваза видя лъскаво черно перо. — Котка и врана — промърмори. Извади от чантичката си пинсети и поднесе перото към лампата. — В Ню Йорк все още се срещат врани. Врана и гарван са названия на една и съща птица, нали?

— Така мисля.

— Запечати перото в специално пликче за веществени доказателства. Ще го изпратим в лабораторията за анализ. — Ив потърка очи, сякаш да прогони умората. — Поискай от компютъра адреса на Бренда Воджински, майката на починалата.

— Слушам. — Пийбоди извади портативния си компютър, но преди да го включи, заяви със засрамено изражение: — Лейтенант, дължа ви извинение заради думите и поведението ми преди малко.

Ив извади диска от видеотелефона и го запечати в прозрачно пликче, сетне Отговори:

— Не си спомням да си ме обидила или да си се държала непристойно. — Изгледа я втренчено и добави: — Тъй като записващото устройство е включено, направи още няколко снимки на апартамента.

Пийбоди кимна, разбирайки намека й.

— Знам, че устройството работи, лейтенант. Искам в протокола да бъде записано, че съм проявила неуважение и неподчинение към по-висш офицер.

„Упорита горделивка“ — помисли си Ив и едва се въздържа да не изругае.

— Няма такова нещо, полицай.

Пийбоди тежко въздъхна и промълви:

— Държах се отвратително и непрофесионално. Не бях на себе си и не знаех как да се справя с положението. Едно е да видиш труп, друго — да убият пред очите ти някого, когото си изпратен да проследиш.

— Признавам, че бях груба към теб.

— Вярно е. Точно така трябваше да постъпите. А пък аз си помислих, че изобщо не ви е грижа за младата жена, щом така хладнокръвно си гледате работата. Сгреших и ви моля да ме извините.

— Извинена си. А сега за протокола: изпълнявала си нарежданията ми и си се подчинявала на установената процедура. Нямаш никаква вина за случилото се. Не би могла да го предотвратиш. А сега престани да се самообвиняваш и ми помогни да открием виновника за смъртта на Алис.

Ив си мислеше, че дъщерята на ченге сигурно знае, че когато в пет сутринта на вратата й почука полицай, навярно ще й съобщи най-лошото. Оказа се права. Щом Бренда я позна, възкликна: