Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

Тя смръщи чело и се приведе към монитора.

Струва ми се, че онази жена ме накара да постъпя по този начин. Не съм сигурен, но мисля, че сега тя определя поведението ми, сякаш съм кукла на конци. Скоро ще трябва да предприема нещо. Алис е ужасена, моли ме да се пазя от Крос и от самата нея. Бедното дете прекарва прекалено дълго време в компанията на онази Изида, която може би е безобидна чудачка, но оказва лошо влияние върху Алис. Излъгах Сали, че довечера ще работя до късно. Ще отида в дома на Крос. Знам, че всеки четвъртък тя прекарва нощта в клуба. Ако успея да се промъкна в апартамента й и да открия каквото и да било доказателство в подкрепа на твърдението на Алис, че там е било убито дете, ще изпратя анонимен рапорт до Уитни. Мръсницата ще плати за онова, което с противния си любовник са сторили на момиченцето ми. Да, по един или друг начин ще ми плати.

— Господи, само това липсваше. Един полицай да влиза с взлом в чуждо жилище и да извършва обиск без разрешително! — Ив нервно прекара пръсти през косата си. — По дяволите, как е възможно да е бил толкова наивен? Би трябвало да знае, че каквото и да открие, не би му послужило в съда. По този начин никога не би могъл да докаже вината на Селина и съучастника й.

— Имам чувството, че изобщо не го е било грижа за съда, Ив. Искал е възмездие.

— Но сега е мъртъв. Алис също. Покажи ми останалото.

Рурк отново натисна клавиша.

Сградата е отлично охранявана, не можах да проникна вътре. Дявол да го вземе, личи си, че през последните години съм седял на бюро и съм се занимавал с писмена работа. Изгубил съм тренинг. Може би ще се наложи да потърся помощта на някого. Ще се погрижа онази вещица да заплати за стореното, дори и да се наложи да заплатя с живота си.

— Това е всичко — редовете, които току-що прочете, са били записани в нощта преди смъртта му. Възможно е да има още информация, но под друг код.

„ Все пак не е получил мечтаното възмездие — помисли си Ив. — Не е имал време да повика някого на помощ. “ Изпита едновременно облекчение и тъга. Записките в дневника доказваха невинността на Франк и Фийни. Обърна се към Рурк:

— Навярно си убеден, че няма други записки.

— Да. Освен това колегата ти не е бил компютърен гений — обясни той. — Беше фасулска работа да се добера до „засекретените“ данни. Ще потърся още информация, ала това изисква време. А тази сутрин имам няколко съвещания.

Ив го изгледа и изведнъж осъзна как за миг е забравила, че Рурк не й е колега. Професията му беше толкова различна от нейната, сякаш двамата бяха отдалечени на светлинни години един от друг.

— Горкичкият Рурк, има толкова много милиони, но няма минутка свободно време — подигравателно произнесе тя.

— Права си. Но довечера отново ще се занимая със задачата, която си ми поставила.

Въпреки ироничния си тон Ив беше забелязала, че тази сутрин Рурк още не е прегледал сведенията от световните борси, нито е разговарял с брокерите си. Ето защо гузно промърмори:

— Знам, че отнемам прекалено много от ценното ти време.

— Така си е. — Той заобиколи бюрото и се облегна на него. — А в отплата ще поискам да си вземеш един-два дни отпуска, лейтенант. Иска ми се да отидем някъде, където ще бъдем сами, само ние двамата. — Усмивката му помръкна. Взе ръката на съпругата си и прекара пръст по гравираната й венчална халка. — Ив, не искам да се намесвам в работата ти, но те предупреждавам, че този път трябва много да внимаваш.

— Доброто ченге винаги е нащрек.

— Не и в твоя случай. — Той я погледна право в очите. — Смела си, умна си и си изцяло отдадена на работата си, ала невинаги си предпазлива.

— Не се тревожи, справяла съм се с много по-опасни престъпници от Селина Крос. — Леко го целуна и добави: — А сега отивам на работа. Ще се опитам да ти се обадя, ако ми се наложи да закъснея довечера.

— Непременно — промълви Рурк и си каза, че този път любимата му съпруга греши. Едва ли беше имала работа с по-опасни личности от Селина Крос. А той нямаше намерение да я остави сама да се справя с магьосницата. Включи видеотелефона и нареди на секретарката си да отложи всичките му пътувания, запланувани за следващия месец.

Възнамеряваше неотлъчно да следва Ив.

— Не е вземала наркотици. В кръвта й не е открит алкохол — заяви Ив, докато четеше заключението от токсикологичната експертиза. — И все пак си я чула да разговаря с някакво невидимо същество, след което се е хвърлила под колелата на приближаващото се такси. Когато разговарях с нея, забелязах, че е на ръба на истерията, подсилена от странното телефонно обаждане. Онези мръсници отлично са знаели как да я манипулират.