Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

Върху мокрия от дъжда асфалт, почти закривана от гъстата мъгла, която се стелеше над земята, лежеше Алис. Беше просната по гръб, а ръцете й бяха разперени, сякаш искаше да прегърне някого. Тънката материя на роклята й беше просмукана с кръвта й и изглеждаше тъмночервена.

Пийбоди помагаше на униформения полицай да постави специален параван около мъртвата.

— Пийбоди — тихо извика Ив. Сътрудничката й се обърна, изпъна рамене и се приближи. — Докладвай какво се случи.

— Проследих младата жена до дома й както ми наредихте, лейтенант. Видях я да влиза в сградата, после забелязах как светна лампата в стаята на третия етаж. По собствена инициатива реших да наблюдавам къщата още петнайсет минути, за да се убедя, че жената не е излязла. Ала се случи нещо неочаквано. — Тя замълча и мрачно впери поглед в трупа.

Ив застана така, че да закрива мъртвата, и нареди:

— Гледай мен, когато рапортуваш.

— Слушам, лейтенант. След десетина минути младата жена напусна сградата. Бързо закрачи по улицата, като непрекъснато се обръщаше и се оглеждаше. Стори ми се, че плаче. Движех се на доста голямо разстояние от нея, както го изисква правилникът, затова не можах да я спася. — Пийбоди дълбоко си пое въздух, сякаш се задушаваше.

— Престани! — Ив я разтърси за рамото. — Довърши рапорта си.

Пийбоди хладно я изгледа, а лицето й стана безизразно.

— Слушам, лейтенант. Младата жена внезапно спря, направи няколко крачки назад, видях как устните й се движеха, сякаш разговаряше с някого. Бях прекалено далеч, за да чуя какво казва. — Тя се опита да си спомни всяка подробност, както я бяха учили в Академията. — Поскъсих разстоянието помежду ни. Бях готова да се намеся, ако забележех, че тя е в опасност. Ала освен нея на улицата нямаше никого. Въпреки гъстата мъгла видях, че уличното платно и тротоарът са празни.

— Нима твърдиш, че Алис е разговаряла със себе си?

— Така изглеждаше, лейтенант. С всяка изминала секунда ставаше все по-възбудена. Молеше да я оставят на спокойствие. Ще ви цитирам думите й: „Не ти ли стига това, което направи с мен, което му отне? Защо не ме оставиш на мира…“

Пийбоди впери поглед в тротоара и сякаш отново видя девойката, сякаш дочу отчаянието в гласа й.

— Стори ми се, че дочух нечий друг глас, ала не съм абсолютно сигурна. Алис говореше прекалено високо и бързо. Реших да се приближа още повече, за да ме забележи: — Стисна зъби и отново погледна към мокрия тротоар и продължи: — В този миг се появи някакво такси, което се движеше към източната част на града. Младата жена се обърна и се хвърли под колелата му. Шофьорът се опита да спре, но не успя и челно удари жертвата. — Тя спря, за да си поеме въздух. — Уличната настилка беше влажна, но според мен дори при идеални пътни условия шофьорът не би могъл да избегне сблъскването.

— Ясно. Продължавай.

— След секунди се озовах до младата жена. Забелязах, че вече е мъртва, но все пак повиках линейка и се опитах да се свържа с вас чрез комуникатора ви. Не успях, затова използвах портативния си видеотелефон и ви се обадих вкъщи, за да съобщя за случилото се. Съгласно вашата заповед се обадих на диспечера с молба за подкрепление, сетне отцепих мястото на произшествието.

Ив знаеше какво изпитва сътрудничката й при мисълта, че би могла да спаси живота на Алис, ако беше избързала с няколко секунди. Ала не започна да я утешава, а делово заяви:

— Справила си се отлично, полицай. Това ли е шофьорът?

Пийбоди продължи да се взира в мокрия асфалт и отговори с лишен от емоции глас:

— Да, лейтенант.

— Погрижи се автомобилът му да бъде взет за анализ, после се консултирай с медиците дали човекът е в състояние да даде показания.

— Слушам. — Пийбоди сви дланите си в юмруци и заговори тихо, но гласът й вибрираше от потиснатите чувства. — Преди по-малко от час седяхте с тази жена на една маса. Нима не изпитвате абсолютно нищо?

Ив безмълвно изчака, докато сътрудничката й се обърна, сетне се върна, наведе се над трупа на Алис и промълви:

— Грешиш, драга. И това е най-големият ми проблем.

Отвори чантичката с принадлежности и се захвана за работа.

Тъй като не ставаше въпрос за убийство, след рапорта на Пийбоди и показанията на шофьора Ив би трябвало да прехвърли случая на отдел „Пътнотранспортни произшествия“. Ала докато наблюдаваше как натоварват тялото на Алис във фургона на моргата, тя реши, че лично ще поеме разследването.

За последен път огледа местопроизшествието. Ръмеше слаб дъжд, който не можеше да измие кръвта от уличното платно. Зяпачите вече се разотиваха и един след друг изчезваха сред мъглата.