Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

— Не можеш да откриеш дима. — Алис печално поклати глава. — Проклятието не е никакво доказателство.

Чашата на търпението на Ив преля и тя възкликна:

— Ти си станала свидетелка на престъпно деяние. Вероятно си единствената свидетелка и ако се страхуваш, ще уредя да живееш на място, където денонощно ще те охраняват. — Говореше делово, отново се беше превърнала в полицай, който съвестно изпълнява задълженията си. — Искам да ми опишеш момченцето, за да проверя дали е обявено за издирване. Когато имам официалните ти показания, ще получа разрешително за обиск на къщата, където се предполага, че е било убито детето. Ала трябва да ми съобщиш всички подробности, както и имената на замесените хора. Сигурна съм, че мога да ти помогна.

— Не разбирате колко сериозна е опасността. — Алис тъжно поклати глава. — Виждам, че не ми вярвате.

— Вярвам, че си интелигентна и любознателна млада жена, която се е забъркала с истински престъпници. Забелязвам, че си объркана и разтревожена. Познавам човек, който ще ти помогне да преодолееш стреса.

— Какъв човек? — подозрително попита девойката и очите й станаха ледени. — Значи искате да ме изпратите при психиатър. Смятате, че си въобразявам какво ли не, че си измислям кървави истории. — Тя скочи на крака. Цялата трепереше. — Не разсъдъкът ми е в опасност, а животът ми. Моят живот, лейтенант Далас, и душата ми. Сигурна съм, че ще ми повярвате, ако се изправите срещу Селина. И тогава Бог да ви е на помощ. — Обърна се и се втурна навън, а Ив остана да проклина неблагоразумието си.

— Май претърпя пълен провал — обади се Рурк, който незабелязано се беше приближил до масата.

— Това момиче е напълно смахнато, но личи, че е уплашено до смърт. — Ив тежко въздъхна и стана. — Да изчезваме оттук. — Направи знак на Пийбоди и тръгна към вратата.

Навън се стелеше мъгла и сивкавите вълма пълзяха над асфалта, сякаш бяха злини, сплетени в кълба. Току-що бе заръмял леден дъждец.

— Ето я — промърмори Ив, когато видя как девойката тичешком завива зад ъгъла. — Тръгна на юг. Пийбоди, проследи я и се погрижи тя да се прибере невредима у дома.

— Слушам. — Пийбоди се затича след Алис.

— Момичето е истинска развалина, Рурк. Прекарали са я не само в буквалния, но и в преносния смисъл. — Тя гневно пъхна ръце в джобовете си. — Може би трябваше да действам по-деликатно, ала се боя, че щях да я насърча. Само като си помисля какви ги дрънкаше… заклинания, проклятия, жена, която се превъплъщава в различни същества… Господи, какъв абсурд!

— Скъпата ми Ив! — Рурк я целуна по челото. — Ти си най-прагматичната жена, която познавам.

— Ако се вярва на бръщолевенията й, Алис е била невеста на Сатаната. — Мърморейки, тя се запъти към колата, внезапно се обърна и закрачи обратно. — Ще ти кажа какво се е случило, Рурк. Искала е да се позабавлява, да се позанимава с окултизъм, ала я е сполетяла беда. Не ми е необходимо кристално кълбо, за да разбера, че е наивна като дете. Отишла е на някакво тяхно сборище или както там го наричат, и са я упоили. После групово са я изнасилили. Мръсници! Лесно е за двама професионални измамници да убедят едно дрогирано и изпаднало в шок момиче, че принадлежи към техния култ. Използвали са секса, за да я държат в хватката си.

— Изглеждаш извънредно разстроена от разказа й — промълви Рурк и отметна влажните кичури от челото й.

— Така е. По дяволите, успя ли добре да я разгледаш? Досущ прилича на съименницата си от „Алиса в страната на чудесата“. Може би и тя вярва в съществуването на зайци, които умеят да говорят. — Въздъхна и опита да се овладее. — За съжаление историята, която ми разказа, съвсем не прилича на приказка. Твърди, че е присъствала на ритуалното умъртвяване на някакво момченце. Трябва да я заведа при Майра. Сигурна съм, че опитен психоаналитик ще различи истината от измислицата. Сигурна съм обаче, че хората, за които тя говори, действително са принесли в жертва момчето, което означава, че са убивали и други деца. Психопати като тях се нахвърлят като хищни птици върху безпомощните създания.

— Известно ми е. — Той протегна ръце и замасажира раменете й. — Може би ти напомня онова, което се е случило с теб.

— Не. Няма нищо общо нито с моите, нито с твоите преживявания — заяви тя, въпреки че историята на Алис беше засегнала болезнени струни в сърцето й. — Ние оцеляхме, нали? — Стисна ръката му и внезапно възкликна: — Защо Франк не е записал разказа й? Защо се е заел със самостоятелно разследване?