Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Не се притеснявай, всичко е наред — отговори той и си помисли, че двудневната почивка на Мартиника, с която искаше да я изненада, може да почака. — През следващите четирийсет и осем часа нямам никакви ангажименти и съм изцяло на твое разположение.

Ив въздъхна. Чувството, че може да сподели всичко с Рурк, че вече не е сама на света, все още беше ново и не преставаше да я смайва.

— Може би ще се възползвам от предложението ти. Ала сега ми се иска да поплувам.

— Ще ти правя компания.

— Стори ми се, че току-що си излязъл от басейна.

— Ще вляза отново. — Той нежно докосна трапчинката на брадичката й. Забеляза, че любимата му се беше зачервила от бягането, а по челото й бяха избили капчици пот. — Не върша нищо противозаконно. — Хвана я за ръката и я поведе към залата с басейна, изпълнена с аромата на цветя.

Около изкуствената лагуна се издигаха палми, от чиито клони се виеха лиани. Наблизо се спускаха водопади и струите се разбиваха върху гладките камъни.

— Отивам да си взема банския костюм.

Рурк се усмихна и подръпна трикото й.

— Не ти е необходим. — Изящните му пръсти докоснаха гърдите й, тя повдигна вежди и попита:

— Какво си намислил?

— О, ще импровизирам. — Той обгърна лицето й с длани, целуна я и прошепна: — Обичам те, Ив.

— Зная. — Младата жена затвори очи и допря челото си до неговото. — Обаче още не мога да свикна.

След миг вече беше гола и се гмурна в тъмната вода. Няколко секунди остана под повърхността, внезапно водата се оцвети в светлосиньо. Тя неволно се усмихна — съпругът й предугаждаше всичките й желания и настроения. Преплува двайсет дължини, сетне се преобърна по гръб. Протегна ръка и Рурк я сграбчи. Тя промърмори:

— Чувствам се някак отпусната и вероятно не ще мога да се съпротивлявам, ако някой извратен тип реши да се възползва от безпомощното ми състояние.

— Точно това се иска. — Рурк я сграбчи през кръста и я обърна с лице към себе си.

Ив повтори думите му и обви бедра около него, за да се задържи на повърхността.

Когато усети устните му върху своите, напрежението я напусна. Почувства се отпочинала, освежена и внезапно пожела съпруга си. Протегна ръка и прокара пръсти през косата му, която напомняше мокра коприна. Усещаше допира на мускулестото му тяло и за кой ли път си помисли, че двамата са създадени един за друг. Едва не замърка от удоволствие, щом почувства ръцете му върху себе си.

Гмурна се под водата и повлече Рурк в невероятната синева. Той докосна с устни гърдата й и Ив потръпна от невероятното удоволствие и от смайващото откритие, че не може да си поеме дъх. Сетне опитните му пръсти проникнаха в нея; след миг прозрачният свят около нея сякаш се взриви и тя сляпо се устреми към повърхността. Пое си въздух с пълни гърди, но внезапно възкликна, когато почувства устните на Рурк върху най-интимната част от тялото си.

Незнайно по какъв начин съпругът й беше разбрал, че тя отчаяно се нуждае да се почувства безпомощна и изцяло във властта му. Интуицията му непрекъснато я изненадваше и оставаше за нея неразгадана тайна.

Ив отпусна глава на ръба на басейна и позволи на удоволствието да я погълне.

Бавно устните му се плъзнаха нагоре, по корема и по гърдите й, и докоснаха гърлото й, където пулсът й туптеше под нежната кожа.

— Питам се как успяваш да издържиш толкова дълго под водата — задъхано прошепна тя, сетне застена когато Рурк бавно проникна в нея.

Той не откъсваше очи от лицето й, от поруменелите й страни и от очите й, потъмнели от страст. Сърцето му затуптя още по-лудо, когато съзря как устните й, обикновено присвити в упорство, сега потръпваха в очакване да се слеят с неговите.

Целуна я леко и започна да се движи ритмично, което доведе и двамата почти до лудост, като непрекъснато шепнеше:

— Хайде, отпусни се.

Проницателните й очи се замъглиха, тя си пое въздух сетне издаде звук, подобен на сподавено ридание. Кръвта на Рурк кипеше, ала той продължаваше да се движи бавно, докато Ив престана да стене и извика името му.

Едва тогава се отдаде на върховното удоволствие.

Ив го сграбчи за раменете и задъхано прошепна:

— Не ме пускай, защото ще потъна като камък.

Той леко се усмихна и я целуна по шията.

— Същото се отнася и за мен. Знаеш ли, няма да е зле по-често да ставаш рано.

— Страхувам се, че страстта ще ни погуби. Преди малко можехме да се удавим.

Рурк вдъхна аромата на кожата й и шеговито отвърна:

— Опасността още не е преминала.