Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Искаш ли да ми разкажеш, за да ти олекне?

— Не, за бога! Не искам да мисля за видяното поне няколко часа. Искам да не мисля за каквото и да било.

— За това мога да ти помогна.

За първи път от часове насам Ив се усмихна.

— Не се и съмнявам.

— Да започнем ето така. — Той стана, приведе се и я взе в прегръдките си.

— Не е необходимо да ме носиш — не съм ранена.

Той дяволито се усмихна и преди да се заизкачва по стълбата, промърмори:

— Може би така се чувствам като истински мъж…

Ив го прегърна и отпусна глава върху рамото му. Внезапно се почувства много по-добре. Притвори очи и прошепна:

— В такъв случай най-малкото, което мога да направя, за да изкупя вината си за отсъствието си тази вечер, е да те накарам да се почувстваш като истински мъж.

Когато Ив се събуди, навън все още цареше мрак. Беше плувнала в пот. Знаеше, че е сънувала нещо ужасяващо, но образите от съня бяха неясни и замъглени. Тя изпита радост, че се отървала от кошмара и не се опита да си го спомни с подробности.

Беше сама в огромното легло, затова си позволи да потръпне. Сетне нареди на осветлението да се включи и облекчено въздъхна, щом мека светлина заля спалнята и прогони мрака. Изчака няколко секунди, после погледна към часовника.

Беше едва пет и четвърт. „Прекрасно!“ — помисли си, защото знаеше, че няма отново да заспи. Пък и Рурк не беше до нея, за да й помогне да прогони кошмарите. Питаше се дали някога ще се примири с мисълта, че е започнала да разчита на него. Само преди година дори не подозираше за неговото съществуване, а сега той се беше превърнал в неразделна част от нея… като собственото й сърце.

Стана от леглото и облече един от копринените халати, които съпругът й непрекъснато й подаряваше. Обърна се към таблото на стената и натисна бутона за търсене.

— Къде е Рурк?

НАМИРА СЕ КРАЙ БАСЕЙНА В ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ.

Хрумна й, че не е зле да поплува. Но първо щеше да посети залата за фитнес. Може би физическото натоварване щеше да й помогне по-бързо да забрави лошия сън.

Реши да слезе по стълбите вместо с асансьора, за да избегне срещата със Съмърсет. Имаше чувството, че икономът непрекъснато я дебне и неочаквано изниква от сенките, за да я изгледа пренебрежително или гневно. Не й се искаше да започва деня с нов скандал — продължение на вчерашната им „схватка“.

Гимнастическият салон беше оборудван с най-модерните съоръжения. Ив имаше възможност да влезе в двубой с дроида спаринг партньор, да вдига тежести или да остави устройствата да си вършат работата. Захвърли халата и облече черно трико. Искаше й се да направи дълъг пробег и след като си сложи леките спортни обувки, побърза да програмира видео маршрута си по видео пистата. Избра да бяга „по брега на океана“ — единственото място, освен големия град, където се усещаше като у дома. Устройството можеше да я пренесе сред природата, в пустинята или на друга планета, но тези изгледи я караха да чувства странно безпокойство.

Започна с бърз ход. Сините вълни се плискаха наблизо, първите слънчеви лъчи озаряваха хоризонта. С пронизителни писъци чайките кръжаха във въздуха. Ив дълбоко вдъхна влажния солен въздух и ускори крачка, щом усети, че мускулите й са станали по-гъвкави.

След като измина първите два километра, ускори темпото и съзнанието й сякаш се изпразни.

След запознанството си с Рурк няколко пъти беше идвала на този бряг — в действителност или чрез холограма. Допреди това най-голямата водна площ, която бе виждала, беше река Хъдзън.

„Животът се променя — помисли си. — Също и действителността.“

На седмия километър, когато беше започнала да изпитва умора, с крайчеца на окото си забеляза някакво движение. След миг Рурк, с още мокра коса от плуването в басейна, се изравни с нея и извика:

— Може би се опитваш да избягаш от нещо… или пък да настигнеш някого.

— Не, само реших да потичам.

— Много рано си станала, лейтенант.

— Предстои ми тежък ден — ще бъда затрупана с работа. — Тя ускори темпото.

Рурк развеселено се усмихна — съпругата му непременно трябваше да се състезава с някого. Настигна я с лекота и промърмори:

— Мислех, че няма да работиш през почивните дни.

— Възникна нещо спешно. — Ив спря и направи няколко упражнения за гръбните мускули. Сетне вдигна глава и го погледна в очите. Хрумна й, че сега не живее сама и че трябва да се съобразява със съпруга си. — Сигурно съм провалила плановете ти.