Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Мислиш ли, че ще успеем да се доберем до стъпалата?

— Разбира се, стига да не бързаш.

Олюлявайки се, двамата се изкачиха по каменните стъпала.

— Чаша кафе ще ни дойде добре — промълви Ив и отиде да вземе две хавлии.

Когато се върна, Рурк вече беше програмирал автоготвача за две чаши силно кафе. Слънцето беше изгряло и обагряше в златисто прозореца в дъното на залата.

— Гладна ли си?

Тя отпи от кафето и премрежи очи от удоволствие. Сетне отговори:

— Гладна съм като вълк. Но първо искам да взема душ.

— Тогава да се качим в спалнята.

Ив застана под душа без да оставя чашата си. Когато Рурк също влезе в кабината, побърза да го предупреди:

— Ще те убия, ако промениш температурата.

— Хладката вода подпомага отварянето на порите и действа освежаващо.

— Ти вече се погрижи за това. — Ив остави чашата и насапуниса тялото си сред облаците пара.

Излезе първа, пристъпи в кабината за изсушаване и потръпна, когато чу как Рурк нареди температурата на водата да бъде понижена с десет градуса. Знаеше, че той очаква да му разкаже за случая, поради който снощи беше закъсняла, а днес, въпреки че беше почивният й ден, отново трябваше да работи. Стана й приятно, че Рурк прояви разбиране и не започна да я разпитва преди да се е настанила във всекидневната с втора чаша кафе. Той мълчаливо й поднесе чинията с омлет.

— Искрено съжалявам, че снощи пропуснах вечерята с важните гости — смутено промърмори Ив.

Рурк отряза парченце от палачинката, приготвена с истинско прясно мляко.

— Да разбирам ли, че ще трябва да ти поднасям извиненията си всеки път, когато плановете ни се провалят заради внезапното ми заминаване по работа?

Тя понечи да му възрази, но размисли и поклати глава. След секунди промълви:

— Не, разбира се. Все пак исках да знаеш, че този път не бях забравила за вечерята. Точно си тръгвах, когато някакъв човек се свърза с мен по видеотелефона. Изключил беше видеото, а отгоре на всичко не успяхме да проследим обаждането.

— Нищо чудно, като знам с каква допотопна техника работи нюйоркската полиция.

— Не е толкова допотопна — засегна се тя. — Този тип е истински професионалист. Съмнявам се, че дори ти ще успееш да го разконспирираш.

— Подценяваш способностите ми.

Тя злорадо се усмихна.

— Какво пък, може би ще ти се отдаде възможност да ги докажеш. Непознатият поискал да го свържат с мен, не с друг полицейски служител. Нищо чудно да ме потърси и тук.

Рурк остави вилицата си и отпи от кафето си; държеше се така, сякаш думите й не са му направили впечатление, но целият се напрегна.

— Нима намекваш, че проявява интерес точно към теб?

— Така излиза. Отначало ми надрънка какви ли не религиозни глупости, най-голямата от които беше, че бил пратеник на Господ Бог. Освен това този „Месия“ обича гатанките.

Тя пусна записа от разговора с непознатия и видя как Рурк присви очи, смръщи чело и гневно стисна устни, сетне промълви:

— Сигурно веднага си разгадала гатанката и си проверила в Лакшъри Тауърс.

— Позна. Проникнахме в луксозния апартамент на последния етаж и открихме в дневната части от насеченото тяло на убития, когото намерихме в спалнята.

Тя отмести чинията си, изправи се и закрачи напред-назад, като машинално прекарваше пръсти през косата си.

— Никога не съм виждала по-отвратителна гледка. Порази ме жестокостта на убиеца, който беше действал с прецизността на хирург. При предварителния оглед съдебният лекар съобщи, че ампутациите са били извършени още докато Бренън е бил жив. Убиецът го бил натъпкал с наркотици, които обаче не са притъпявали болката. А тя навярно е била неописуема. Жертвата беше и изкормена…

— Господи! — изпъшка Рурк. — В миналото така са били умъртвявани хора, обвинени в политически или в религиозни престъпления. Смъртта настъпва бавно и мъчително…

— А гледката е потресаваща — прекъсна го Ив. — Краката му бяха отрязани, а едната му ръка беше отсечена до китката. Бил е още жив, когато е било извадено дясното му око, което така и не открихме на местопрестъплението.

— Каква прелест. — Рурк внезапно изпита отвращение към храната. Стана, приближи се до гардероба и промърмори: — Око за око.

— Това съм го чувала някъде, май в някаква пиеса, където се говореше за отмъщение.

— Цитирах ти пасаж от Библията, скъпа. Няма по-интересна и вълнуваща пиеса от Светото писание. — Той извади от гардероба вълнен спортен панталон.

— Ето, че пак сме на религиозна тема… Добре, да приемем, че този тип иска да си отмъсти за нещо. Може би е религиозен фанатик или пък е имал зъб на жертвата. Предполагам, че ще узнаем мотива, когато разберем всичко за Бренън. Наредих да не съобщават нищо на медиите поне докато се свържа със семейството му.