Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

Ив намръщено вдигна рамене.

— Знаех, че това ще те вбеси.

— Следователно мисията ти е изпълнена.

Тя неволно въздъхна и се намръщи заради своята мекушавост.

— Като видях какво беше направил убиецът с двете си жертви… и като разбрах, че…

— Че и аз съм способен на същото — довърши той вместо нея и отново остави чашата си. — Аз не убивах, а раздавах заслужено правосъдие.

Жегна я угризение на съвестта, задето заради съпруга си беше готова да забрави дълга си.

— Нямаме право да раздаваме правосъдие…

— По този въпрос сме на различни мнения. Законът не винаги е на страната на невинните и унизените, не винаги ги защитава. Не съжалявам за стореното, Ив, а за това, че те накарах да избереш между мен и дълга си.

Тя взе чашата със студено кафе и отпи от него, за да прикрие смущението си, сетне промълви:

— Трябваше да споделя истината с Пийбоди. Бъди спокоен, няма да те издаде.

— Тя е полицай с добро сърце. Когато те опознах, разбрах, че има и добри ченгета.

— Необходима ми е помощта й, защото се страхувам. — Ив притвори очи и се опита да се овладее. — Страхувам се, че ако не действам бързо, ако не проявя достатъчно съобразителност, ще се озова на следващото местопрестъпление и ще видя, че този път жертвата си ти. Сигурна съм, че убиецът преследва именно теб, а с останалите само се „упражнява“.

Рурк я прегърна и тя се притисна към него. Усещаше топлината на тялото му, което познаваше толкова добре, долавяше мъжката му миризма и ритмичното биене на сърцето му, усещаше докосването на устните му.

— Не бих могла да го понеса — прошепна и го прегърна още по-силно. — Казвам си, че не бива да мисля за това, защото ще се изнервя, но не мога да го прогоня от съзнанието си. Не мога да…

Той впи устни в нейните и Ив усети страстта му. Рурк знаеше, че тя копнее да усети допира на нетърпеливите му ръце. Докато й разкопчаваше ризата, й шепнеше, че не бива да се тревожи, че всичко ще бъде наред.

Кобурът й падна на пода, последван от сакото на Рурк. Докато разкопчаваше колана му, Ив отметна глава, подканяйки съпруга си да обсипе с целувки шията й.

Безмълвно се докосваха, устните им жадно се търсеха, копнежът им беше като сладко мъчение. Когато Рурк я положи върху бюрото, тя се задъхваше и не обърна внимание на хартията, която изшумоля под нея. Притегли го към себе си и едва успя да прошепне:

— Не съм истеричка…

Той се засмя и си помисли, че я обожава.

— Разбира се, че не си — промълви и я облада.

Видя как златистите й очи помътняха, усети притискането на бедрата й, чу я да стене от удоволствие и да шепне името му.

— Вземи ме целият. — Той я повдигна и проникна още по-дълбоко в нея.

Въпреки че съзнанието й беше замъглено от насладата, разтърсваща тялото й, Ив разбра, че я моли да го приеме напълно и завинаги.

И се подчини.

По-късно поръчаха на автоготвача да им приготви супа. След втората чиния Ив почувства, че главата й се е прояснила достатъчно и че може да се заеме с най-важните задачи. Обърна се към Рурк и обясни, че има разрешение от Уитни временно да работи вкъщи.

— Ще уредя нещата си така, че да бъда на твое разположение.

Тя намаза с масло кифлата и замислено изрече:

— Налага се да се свържем с дъблинската полиция и съм сигурна, че ще ни съобщят и твоето име. — Престори се, че не забелязва дяволитата му усмивка и отхапа от кифлата. — Трябва ли да очаквам някакви изненади?

— В досиетата им е записано само онова, с което разполага и нюйоркската полиция.

— Което означава, че информацията е много оскъдна.

— Точно така. Може би има хора, които още си спомнят за мен, но нямат инкриминиращи ме доказателства. Винаги съм действал изключително предпазливо.

— Кой разследваше убийството на Марлена?

Усмивката на Рурк помръкна.

— Някой си инспектор Магуайър. Всъщност той не извърши никакво разследване, а само взе подкупите и обяви, че смъртта е настъпила вследствие злополука.

— И все пак полицейските досиета могат да се окажат полезни.

— Съмнявам се, че изобщо ще откриеш някакви сведения. Магуайър беше само един от полицаите, подкупени от картела, на чиято територия се бях осмелил да навляза. След това избухнаха Градските войни, които са продължили по-дълго в тази част на света. Когато бях малък още имаше хора, които се издържаха от войните, а разрушенията бяха навсякъде.

Спомняше си мъртъвците, писъкът на куршумите в нощта, стенанията на ранените и празните погледи на оцелелите.