Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Чарлс О’Мали, трийсет и три годишен, мошеник на дребно, склонен към полови извращения. Бил е заподозрян в изнасилване на сестра му и на майка му, но обвиненията не са били доказани. По-късно е бил арестуван по обвинение, че е изтезавал и убил осемнайсетгодишна проститутка, ала е бил освободен, тъй като никой не се е явил в защита на жената. В Дъблин се славеше като бияч, който обичаше да измъчва жертвите си и когото лихварите изпращаха да събира дължимите им суми. Известен беше с това, че трошеше колената на длъжниците. Същото беше сторил и с Марлена.

— Достатъчно. — Тя вдигна ръка. — Искам пълна информация за семействата, приятелите и любовниците им. Ако имаме късмет, измежду тях ще открием някой компютърен гений, който знае как да прикрива следите си, когато се свързва с мен.

— Ще ми отнеме няколко минути. На монитор №3 ще видиш списък на хората, които са ми помагали да издиря престъпниците.

— Кой е знаел, че си започнал да си отмъщаваш? — попита Ив, докато четеше имената на монитора.

— Повярвай, че не съм отишъл да се похваля в кръчмата. — Той вдигна рамене. — Ала в град като Дъблин слуховете бързо се разпространяват. Освен това исках убийците да научат за намеренията ми и да треперят, очаквайки справедливото възмездие.

— Не съм предполагала, че си толкова жесток — прошепна Ив. — Вероятно всички в Дъблин… по дяволите, всички твои познати по света са разбрали с какво си се захванал.

— Открих Кени в Париж, Роън на Тарус III, а Калхун — тук, в Ню Йорк. Подобни новини не могат да останат в тайна.

— Господи! — Тя притисна слепоочията си. — Оказва се по-сложно, отколкото предполагах. Трябва да търсим хора, които ти имат зъб и са били свързани с един или друг човек от твоя… списък.

— Но ако някой е искал да отмъсти на мен, защо е устроен капан на Съмърсет?

— Защото той е мостът, по който ще достигнат до теб. — Тя закрачи из кабинета и дълбоко се замисли, сетне промълви: — Надявам се утре да успея да се консултирам с Майра, но предполагам, че всичко е свързано с миналото и с Марлена. Според престъпника Съмърсет е главният виновник. Той е създал Марлена, заради която ти си влязъл в ролята на отмъстител. Следователно и двамата трябва да заплатите. Но той иска да се печеш на бавен огън, затова не те напада директно, а насочва усилията си към човек, когото обичаш. Това ми подсказва, че те познава много добре…

— Какво ще се случи, ако Съмърсет изчезне и престане да служи като мост?

— Тогава ще… — Тя млъкна и рязко се обърна към него, а сърцето й затуптя по-силно. — Почакай! Дори не си го помисляй! — Облегна се на бюрото и се приведе към Рурк. — Обещай ми, че няма да му помогнеш да избяга. Тази тактика ще бъде погрешна.

Рурк дълго мълча, сетне промълви:

— Обещавам да ти се подчинявам, докато е възможно. Но няма да допусна Съмърсет да отиде в затвора заради нещо сторено от мен.

— Повярвай ми, че не ще го допусна. Но ако решиш да го укриеш, нямам друг избор, освен да го заловя.

— Предлагаш да обединим усилията си, за да не се налага нито един от нас да прави компромиси. Струва ми се, че губим ценно време докато спорим.

Ив му обърна гръб и гневно възкликна:

— Дявол да го вземе, караш ме да вървя по тънък лед.

— Знам. — Тонът му й подсказа, че когато се обърне, ще види как съпругът й едва сдържа гнева си.

— Знаеш, че не мога да се променя.

— И че преди всичко си ченге. Слушай, искам да знам какво би казала лейтенант Далас за това. — Той се обърна и включи допълнителната апаратура. — Искам холограмно изображение от файл „Марлена“.

На монитора се появи лицето на засмяно момиче, което обещаваше да стане красива жена. Светлорусата му коса беше дълга и къдрава, очите му бяха сини като лятното небе. Страните му бяха румени, очите му искряха.

Ив си помисли, че дребничката девойка е като излязла от картина с бялата си рокля, поръбена с дантела. В снежнобялата си ръка, напомняща ръката на порцеланова кукла, държеше розово лале, по което се виждаха капчици роса.

— Това е олицетворението на невинността — едва чуто промълви Рурк. — Искам холограма от полицейския файл „Марлена“.

Ив едва не отскочи назад, защото трупът на девойката сякаш се озова на пода пред нея. „Куклата“ беше счупена и окървавена. Безстрастният обектив на полицейската камера беше запечатал ужасяващата гримаса върху смъртно бледото лице. Бяха я захвърлили гола и се виждаше на какви изтезания е била подложена.

— А това е погубената невинност — прошепна Рурк.