Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Богаташите живееха сред невиждано охолство — продължи той, — а бедните гладуваха и бяха принудени да крадат, за да се изхранят. Повечето полицаи, които бяха преживели ада на войната, се възползваха от хаоса, за да пълнят собствените си джобове.

— И Магуайър е бил един от тях.

— Точно така, не беше единствен. Много често кварталният полицай ме пребиваше, ако не му връчех подкупа. Но когато си в безизходно положение, предпочиташ да те набият, отколкото да дадеш последните си пари.

— Магуайър малтретирал ли те е?

— Не… не лично. По времето, когато се занимавах… с не съвсем почтени сделки, той вече беше шеф в полицията и караше подчинените да му вършат черната работа. — Рурк отпи от кафето си. — В повечето случаи успявах да го надхитря. Давах му подкуп само ако не можех да го избегна, но после съумявах да го открадна, фасулска работа е да обереш полицай, защото не очаква да стане жертва на крадец.

Ив изглеждаше смаяна от този нов, непознат за нея Рурк. След секунда се овладя и попита:

— Защо Магуайър е разследвал убийството на Марлена?

— Защото Съмърсет настояваше да повикаме полицията. Искаше хората, които я бяха… искаше да бъдат публично осъдени и справедливо наказани. Вместо това му изпратиха Магуайър, който дойде в дома ни и започна да го поучава, като укорително клатеше глава. Каза му: „Не си бил добър баща, приятелю. Трябвало е да държиш по-изкъсо хубавата си дъщеричка, та да не избяга от къщи.“ — Спомените събудиха гнева на Рурк, който стана и нервно закрачи напред-назад. — Идваше ми да го убия и той отгатна чувствата ми. Искаше да му посегна, защото знаеше, че шестимата придружаващи го полицаи ще ме смажат от бой. Заключението му гласеше, че Марлена е била непоправима наркоманка, която е попаднала в лоша компания. След като я изнасилили, „приятелите“ й се били изплашили, затова я убили. След две седмици Магуайър си купи нова кола, а жена му се подстрига, за да се виждат обеците й с диаманти. Шест месеца по-късно извадиха трупа му от реката — беше надупчен с куршуми.

Гърлото на Ив беше пресъхнало, но тя не откъсваше поглед от лицето на Рурк. Когато той замълча, побърза да го попита:

— Ти ли го уби?

— Не, някой ме беше изпреварил. Исках първо да отмъстя на най-големите виновници. — Той отново седна и добави: — Ив, Съмърсет няма нищо общо с убийствата, които извърших, дори не подозираше какви са плановете ми. Той не беше престъпник, а дребен мошеник и крадец.

— Не е необходимо да го защитаваш. Ще се постарая да снема подозренията от него. Залавям се за работа още сега и отново ще наруша правилника, като използвам компютъра ти. Предлагам да започнем със съставяне на двата списъка, за които ти споменах.

Рурк се изправи, взе ръката й и я целуна.

— Винаги ми доставя удоволствие да работя с теб, лейтенант.

— Не забравяй кой „командва парада“.

— Не се съмнявам, че често ще ми го напомняш. — Ив стана, а той я прегърна през кръста. — Съветвам те, когато отново се любим, да носиш значката си, за да не забравям кой е командирът.

Тя присви очи и се сопна:

— Не се опитвай да хитрееш. Никой не обича умниците.

— Грешиш. — Рурк целуна смръщеното й чело. — Аз съм влюбен в една хитруша.

Ив се взираше в имената, изписани на стенния монитор. Апаратурата, която Рурк беше инсталирал, беше мечтата на всеки компютърен специалист. Само той, Ив и Съмърсет имаха достъп до това помещение, което, за разлика от великолепно обзаведените стаи в къщата, беше почти спартанско.

Нито един от компютрите и устройствата за комуникации не бяха регистрирани, следователно служителите от компютърната охрана не можеха да проследят постъпващата и изходящата информация.

Рурк се настани зад подковообразното бюро и Ив си помисли, че съпругът й напомня на пират на кормилото на бързия си кораб. Не беше включил спомагателната уредба със свръхмодерния лазерен факс и апаратурата за холограми — очевидно засега не му бяха необходими.

Ив пъхна ръце в джобовете си и зачете имената на мъртъвците:

— Чарлс О’Мали, изкормен, 5 август 2042 г. Убиецът неизвестен. Матю Райли, изкормен, 12 ноември 2042 г. Доналд Кени, обесен, 22 април 2043 г. Майкъл Роуън, удушен, 2 декември 2043 г. Рори Макний, удавен, 18 март 2044 г. Джон Калхун, отровен, 31 юли 2044 г.

Тежко въздъхна и промълви:

— Ликвидирал си по двама всяка година.

— Не бързах: знаех, че няма да ми се изплъзнат. Искаш ли да прочетеш биографиите им? — Натисна клавиша и мониторът потъмня, но той продължи да се взира в него, сякаш четеше информация.