Нора Робъртс - Празник в смъртта

Рурк посегна към ръката й и отвори пръстите й, свити в юмрук.

— Съчувствието ти към тази жена не означава, че не си добро ченге.

— Ден след ден, година след година съм свидетелка на какви ли не жестокости. Страхувам се, че ако започна да давам воля на чувствата си, скоро ще настъпи момент, когато не ще мога да преживея поредното убийство.

— Мислила ли си да си вземеш по-дълга отпуска? — Рурк забеляза смаяното й изражение и се усмихна. — Не, разбира се. Нищо не може да те сломи, защото си напълно отдадена на професията си.

— Страхувам се, че много скоро ще се сблъскам с ново убийство. — Тя вплете пръсти в неговите. — Питам се дали Мариана е била „най-голямата любов“ на престъпника или ще има още единайсет жертви.

Скърцайки със зъби, Ив за трети път обикаляше паркинга пред универсалния магазин и търсеше място за колата си.

— Защо всички тези хора не са на работа? Нямат ли си други занимания?

— За някои пазаруването е най-важното занимание — мъдро отбеляза Пийбоди.

— Добре, де. — Ив се опита да паркира между два автомобила, но не успя и издраска броните им, при което сътрудничката й примирено затвори очи. — И все пак не разбирам защо е нужно да си губиш времето в магазина, след като можеш да поръчаш всичко, без да излизаш от дома си.

— Този вид пазаруване не доставя същото удоволствие — заяви Пийбоди и се хвана за таблото на колата, когато началничката й рязко спря в забранената за автомобили алея пред „Блумингдейл“. — Не използваш сетивата си, не изпитваш удоволствието с лакти да си проправиш път през тълпата. Пазаруването чрез компютър е истинска скука.

Ив презрително изсумтя, включи светещата табелка с надпис „служебен автомобил“ и слезе от колата. Стори й се, че ще оглушее от гръмките коледни песни, разнасящи се от високоговорителите. Хрумна й, че хората бързат да влязат в магазина, готови да купят каквото и да било, само да се избавят от оглушителната музика.

Въпреки че компютъризираната климатична инсталация поддържаше приятна трийсет градусова температура, в огромния купол, покриващ района около магазина, падаха синтетични снежинки. Витрините бяха пълни с дроиди в маскарадни костюми. В огромна работилница усърдно се трудеха беловласи старци с червени мантии и техните джуджета, елени теглеха шейни или танцуваха върху покривите, златокоси деца с ангелски личица разопаковаха пакети.

На друга витрина юноша, издокаран по последна мода с черен гащеризон и риза на блестящи райета, демонстрираше хита на сезона — най-новия модел въздушни кънки. Когато клиентът натиснеше копчето до витрината, се разнасяше механичен глас, който рекламираше предимствата на кънките, съобщаваше цената им и на кой щанд се продават.

— Ще ми се и аз да ги опитам — промърмори Пийбоди, докато вървяха към входа на магазина.

— Май отдавна си минала възрастта за играчки.

— Това не е играчка, а истинско приключение — заяви по-младата жена, рецитирайки рекламата за кънките.

— Побързай, искам да приключим час по-скоро. Ненавиждам подобни панаири.

Вратите безшумно се плъзнаха встрани, мелодичен глас произнесе: „Добре дошли в «Блумингдейл». Вие сте най-добрият ни клиент.“

Музиката в огромния магазин беше по-тиха и почти се заглушаваше от гласовете на многобройните клиенти. Ив вдигна поглед и забеляза, че под гигантския купол кръжат ангелчета.

Магазинът беше като приказен, дванайсететажен разкошен дворец, а стоките бяха изложени така, че да примамват клиентите.

Дроиди и хора от персонала демонстрираха модни дрехи, аксесоари и фризури; клиентите можеха да посетят многобройните фризьорски и козметични салони. До входа беше поставено електронно табло с най-подробни указания за щандовете. На партера се намираха специалните служби, които се грижеха за малките деца, домашните любимци и за възрастните — от услугите им се възползваха доста хора, за да напазаруват на спокойствие.

Магазинът предлагаше срещу минимална сума и електрически колички за превозване на клиентите и на покупките.

Към двете жени се приближи дроид, чиято огненочервена коса беше сплетена на безброй плитчици, и им поднесе кристално шишенце.

— Веднага разкарай тази гадост! — сопна му се Ив.

— А пък аз искам да изпробвам парфюма. — Пийбоди отметна глава и му позволи да напръска шията й.

— Нарича се „Грабни ме“ — промълви дроидът. — Използвайте го и мъжете ще се захласват по вас.