Нора Робъртс - Празник в смъртта

— Абсолютно сте прав. Продавате ли костюми на Дядо Коледа?

— Моля? — Той смаяно примигна. — О, разбрах. Маскарадните облекла се предлагат на шести етаж.

— Благодаря. — Тя се обърна към сътрудничката си. — Запиши имената и адресите на всички, които през последния месец са купили или взели под наем такъв костюм. Отивам на щанда за бижутерия. Дано нашият „Дядо Коледа“ да е купил шнолата от този магазин. Ще те чакам там.

— Слушам, лейтенант. — Пийбоди очевидно жадуваше да остане сама, за да огледа стоките.

Ив отгатна намеренията й и добави:

— Давам ти петнайсет минути. Ако се забавиш, ще те понижа и ще те изпратя да охраняваш някой магазин.

Пийбоди вдигна рамене и промърмори:

— Толкова е стриктна…

Ив трябваше с лакти да си пробива път през тълпите клиенти, за да се добере до щанда за бижутерия, което още повече развали настроението й. В безбройните остъклени витринки бяха изложени безчет украшения, изящно изработени от злато и сребро и украсени с блестящи камъни, които привличаха като магнит очите на жените.

Рурк непрекъснато й купуваше колиета и обеци, сякаш не беше разбрал, че подобни неща изобщо не я интересуват. Ив машинално докосна огромния диамант, който носеше окачен на верижка под ризата си. Съпругът й се радваше, когато тя носеше бижутата и дрехите, които беше избрал.

Постоя пред щанда и когато никой от персонала не й обърна внимание, се приведе и сграбчи за яката един от продавачите.

— Госпожо, как си позволявате! — Младежът я стрелна с ледените си сини очи.

— Не съм ти никаква госпожа, а полицейски служител — заяви тя и със свободната си ръка извади значката си. — Сега ще ми отделиш ли малко време?

— Разбира се. — Той изпъна рамене и оправи тънката си сребриста вратовръзка. — Какво обичате?

— Продавате ли подобни бижута? — Ив извади от чантата си шнолата, която беше запечатана в прозрачно пликче.

— Това не е купено от нашия щанд. — Младежът се наведе и внимателно огледа шнолата. — Прекрасна изработка, пък и украшението е много подходящо за празниците. — Облегна се назад и добави: — Не ще можем да ви върнем парите, ако нямате касова бележка. Мисля, че ние не предлагаме такива шноли.

— Не искам да я върна. Имате ли представа откъде е купена?

— Навярно от специализиран магазин. Повтарям, че изработката е великолепна. В търговския център има шест бижутерски ателиета. Може би някой от собствениците им ще ви даде по-точна информация.

— Много ми помогнахте, няма що. — Тя прибра шнолата в чантата си и тежко въздъхна.

— Ще желаете ли нещо друго?

Ив разгледа витринката пред себе си. Погледът й беше привлечен от колие, украсено с разноцветни камъни с големината на орехи. Беше изключително екстравагантно и дори малко безвкусно, но щеше да допадне на Мейвис.

— Ето това. — Тя посочи колието.

— О, това е езическа огърлица. Изключително рядка, много…

— Престанете да бърборите и я опаковайте. И по-бързо, ако обичате.

— Ясно. — Само дългогодишният му опит му помогна да не се облещи от смайване. — Как ще желаете да платите?

Пийбоди се появи точно когато продавачът подаваше на Ив красиво опакованата покупка.

— Залових ви на местопрестъплението. Забранявате ми да пазарувам, а вие го правите.

— Не пазарувах, а купих нещо — има голяма разлика между понятията. Шнолата не е закупена от този магазин. Продавачът ми се стори доста добър професионалист и съм склонна да му вярвам. Не ми се иска повече да си губим времето тук.

— По всичко личи, че не сте си губила времето — промърмори Пийбоди.

— Ще поискам чрез компютъра информация за шнолата. Дано Фийни да има време да проследи данните.

— Признайте какво купихте.

— Подаръче за Мейвис. — Ив забеляза обиденото изражение на сътрудничката си и побърза да добави: — Не се цупи. Ще има подарък и за теб.

— Наистина ли? — Лицето на Пийбоди грейна. — А пък аз отдавна съм подготвила вашия, дори е опакован.

— Ама и ти си една фукла…

По-младата жена, чието настроение се беше подобрило от новината, че ще получи подарък, седна в колата и дяволито попита:

— Искате ли да отгатнете какво съм ви купила?

— Не.

— Ще ви подскажа мъничко.

— Вземи се в ръце и започни да проверяваш хората, които са купили или наели костюми на Дядо Коледа. Току-виж си се натъкнала на някого с криминално досие.

— Слушам, лейтенант. Къде отиваме?

— В агенцията за запознанства. — Изгледа изпод око сътрудничката си и добави: — Забранявам ти да се възползваш от услугите им.