Нора Робъртс - Празник в смъртта

— Нима? — Пийбоди наклони глава към началничката си. — Какво ще кажете?

Ив помириса парфюма и поклати глава.

— Не подхожда на жена като теб.

— Защо сте толкова сигурна? — промърмори по-младата жена.

— Моля те да не се разсейваш. — Ив дръпна за ръката сътрудничката си, когато тя спря пред някакъв щанд за козметика, загледана в жената, чието лице и шия козметичката боядисваше в златистожълто. — Холи е пазарувала на етажа за мъжки облекла, затова ще се постараем да открием продавача, който я е обслужил. Използвала е кредитната си карта, следователно имат адреса й!

— Тук бих могла да довърша коледното пазаруване само за двайсет минути.

— Да го довършиш ли? — смаяно попита Ив и забърза към ескалатора.

— Да, остава ми да купя само няколко дреболии. — Пийбоди прехапа устни, за да скрие усмивката си. — А вие сигурно още не сте избрала подаръците…

— От няколко дни се каня да обиколя магазините, но…

— Какво ще купите на Рурк?

— Още не съм намислила. — Ив нервно пъхна ръце в джобовете си.

— На този щанд има страхотни модели. — Пийбоди кимна към манекените-дроиди, демонстриращи спортни облекла.

— Съпругът ми има гардероб, голям колкото щата Мейн, който вече е препълнен.

— А вие подарявала ли сте му някаква дреха?

Ив небрежно сви рамене и предизвикателно заяви:

— Откъде накъде? Да не съм му майка?

Сътрудничката й спря и огледа дроида, облечен с риза от сребриста тъкан и черни кожени панталони.

— Мисля, че Рурк ще изглежда прекрасно в тези дрехи. — Опипа ръкава на ризата и добави: — Всъщност той би изглеждал прекрасно дори в дрипи. — Повдигна вежди и дяволито се усмихна. — Уверявам ви, че мъжете много обичат съпругите да им купуват дрехи.

— Рурк никога няма да получи подобен подарък от мен. Ако си забелязала, дори за себе си не умея да избера подходящо облекло. — Внезапно си представи съпруга си в тези тесни кожени панталони и затаи дъх. Прогони съблазнителното изображение, сетне заяви: — Освен това не сме дошли да пазаруваме.

Придаде си строго изражение, запъти се към първата каса, където клиентите заплащаха покупките си и показа значката си на касиера.

Той смутено се изкашля и отметна дългата си черна коса.

— С какво мога да ви бъда полезен, полицай?

— Аз съм лейтенант, млади човече. Интересувам се от ваш служител, който преди два дни е обслужвал клиентка на име Мариана Холи.

— С удоволствие ще ви помогна да го откриете. — Очите му с контактни лещи, обагрени в златисто според последната дума на модата, смутено се стрелкаха на ляво и на дясно. — Лейтенант, умолявам ви да приберете значката си и да закопчаете якето си, за да не се вижда оръжието ви. В противен случай ще подплашите клиентите ни.

Ив безмълвно се подчини.

— Интересувате се от някоя си Холи, нали така? — Касиерът очевидно се беше успокоил и беше възвърнал учтивостта си. — Знаете ли как е платила — в брой, с кредитна карта или пък има открита сметка в нашия магазин?

— С кредитна карта. Купила е две мъжки ризи — копринена и памучна, кашмирен пуловер и сако.

— Да. — Той изключи компютъра, чрез който се отчитаха продажбите. Лично аз я обслужих, затова си я спомням. Беше привлекателна, трийсетинагодишна брюнетка. Спомена, че избирала подаръци за приятеля си. — Той затвори очи. — Чакайте, сега ще си спомня всички подробности. Ризите бяха четирийсет и втори номер, с дълги ръкави. Сакото и пуловерът бяха за мъж с гръдна обиколка сто и двайсет.

— Имате отлична памет.

— Работата ми го изисква. — Той отвори очи и се усмихна. — Добрият продавач трябва да помни клиентите, техните вкусове й желания. Госпожа Холи имаше отличен вкус, освен това предвидливо беше донесла холограма на приятеля си, което ни позволи да изберем дрехи в цветовата гама, която най-добре би му подхождала.

— Обслужи ли я друг продавач, освен вас?

— Не. Посветих й цялото си внимание.

— Имате ли адреса й?

— Разбира се. Предложих на дамата да й изпратим покупките, но тя заяви, че искала сама да ги отнесе у дома. Засмя се и добави, че това било част от удоволствието. Направи ми впечатление, че действително изпитва удоволствие да пазарува. — Младежът се намръщи. — Какво се е случило? Нима се е оплакала от обслужването?

— Не. — Ив внимателно го изгледа; шестото чувство й подсказваше, че си губи времето. — Не се е оплакала. Забелязахте ли някой да я заговаря или да я наблюдава?

— Не, но онзи ден имахме изключително много клиенти — възможно е да съм пропуснал да забележа онова, което ви интересува. Надявам се, че дамата не е имала неприятности на паркинга. През последните няколко седмици случаите на нападения върху жени зачестиха. Мисля си, че човекът не върви на добре, щом и по време на най-хубавите празници се извършват престъпления.