Нора Робъртс - Празник в смъртта

Рурк често си мислеше, че познава съпругата си по-добре, отколкото самата тя се познаваше. Знаеше, че сега са й нужни обич и страст, за да забрави онова, което я терзаеше. Беше отслабнала след тежкото нараняване, от което още не се бе възстановила, но той знаеше, че сега не е моментът да я щади. Милваше я безмилостно, безпощадно, докато я чу да се задъхва и усети как сърцето й лудо бие под жадните му устни.

Ив се загърчи под него и го сграбчи за косата, а огромният диамант, който й беше подарил преди година, просветна между гърдите й.

Той ги докосна с език и продължи надолу, като леко я захапваше, после смъкна панталоните си и езикът му се стрелна в нея. Насладата й беше неописуема, кръвта й закипя, ушите й забучаха, челото й се ороси с пот. Мъжката му миризма я опияняваше.

Усети как Рурк я повдигна, разтвори бедрата й и я облада. Безпомощно изстена, почувствала се лека като перце, завладяна от желанието изцяло да ум се отдаде.

Задъхано прошепна името му, заби нокти в гърба му и обви бедра около кръста му.

Телата им се сляха в добре познатия ритъм. Рурк почувства как тя го стяга като в железен юмрук и жадно потърси устните й.

Не откъсваха очи един от друг, дъхът им се сливаше, плътта им като че се беше превърнала в разтопен метал.

Миг преди той да изпита върховната наслада, очите му помътняха. Стори му се, че тялото на Ив избухна под него. Сведе глава и я целуна по шията, а тя притисна лице към косата му и отново вдъхна аромата му.

— Хубаво е да се прибереш у дома — прошепна Рурк.

Желанията на Ив се сбъднаха — взе горещ душ, изпи чаша вино, сетне вечеря в леглото заедно със съпруга си, което според нея беше връх на декадентството.

Рурк я изчака да се нахрани, наля й още една чаша вино и промълви:

— Разкажи ми какво се е случило.

Очите й помръкнаха.

— Мисля, че не е редно да те обременявам със служебните си проблеми.

— Защо? — той се усмихна и допълни чашата си. — Аз също споделям някои неща с теб.

— Това е различно.

— Скъпа Ив. — Рурк докосна трапчинката на брадичката й. — Професиите ни са такива, че не можем да не обсъждаме проблемите си дори у дома.

Тя се облегна върху възглавниците, впери поглед в таванския прозорец, от който надничаше тъмното небе, и му разказа всичко.

— Мариана беше зверски убита — промълви най-накрая, — но не това ме порази — виждала съм много по-ужасяващи гледки. Ала в нея имаше нещо невинно, радостта, с която посрещна мнимия Дядо Коледа беше искрена, почти детинска. Самата аз… никога не съм била невинна, но знам какво е да бъдеш унищожен. — Тихо изруга и отмести чашата с вино.

Рурк хвана ръката й и изчака, докато Ив го погледна.

— Слушай, скъпа, струва ми се, че още не си достатъчно укрепнала, за да се заемеш с разследването на това отвратително убийство.

— Спокойно можех да се престоря, че не съм чула обаждането на диспечера — призна тя и засрамено извърна поглед. — Ако знаех какво ме очаква в онзи апартамент, нямаше да отговоря на повикването.

— Все още можеш да прехвърлиш случая на колега от отдела. Никой няма да те обвини.

— Важното е, че ще се самообвинявам. След като видях мъртвата жена, ме обзе чувството, че съм я познавала през целия си живот. — За миг тя затвори очи. — Трябва да отмъстя заради нея. — Приглади косата си и се опита да се съсредоточи. — Когато отвори вратата, изглеждаше щастлива като дете, на което ще поднесат подарък… Никога няма да забравя как онзи мръсник погледна към камерата преди да влезе в апартамента, как се ухили до уши и закачливо намигна. Потръпвам като си спомня как на излизане се отправи с танцова стъпка към асансьора.

В погледа й заискри гняв и Рурк си помисли, че навярно така би изглеждал Ангелът на отмъщението.

— По всичко изглеждаше, че злодеянието му безкрайно го забавлява. — Тя отново стисна клепачи, опитвайки се да възкреси в паметта си лицето на престъпника. Когато отново отвори очи, гневните искрици бяха помръкнали и в погледа й се четеше само скръб. — Повярвай, че ми прилоша. — Смутена от проявата си на слабост, Ив отпи от виното си. — Мой дълг беше да съобщя печалната вест на родителите й, станах свидетел на мъката им. Още по-страшно беше да наблюдавам как Вандоурън сякаш рухна пред очите ми, как не можеше да повярва, че мечтите му са били разбити. Мариана е била симпатична и простодушна жена, която се е радвала на живота, която скоро е щяла да се сгоди за любимия човек. За нещастие е пуснала в жилището си някого, който символизира доброто. И е заплатила с живота си за невинността си.