Нора Робъртс - Синя далия

— Да.

— Кевин толкова се гордееше с тях, обожаваше ги. Мисля, че би искал да има поне шест.

Хейли долови промяната в тона й и този път тя докосна рамото на Стела.

— Мъчно ли ти е, когато говориш за него?

— Вече не. Дълго време беше. — Стела взе кърпа и забърса плота. — Останаха само хубавите спомени. Да ме топлят, предполагам. Трябва да повикам момчетата.

Но в този миг чу тракане на токчета по паркета. Роз влезе в стаята с енергична походка и тя затаи дъх.

Спомни си за първото си впечатление, че Розалинд Харпър е красавица, но досега не я бе виждала да подчертава естествените си дадености.

Беше облякла прилепнал костюм в нежен цвят на разтопена мед, в съчетание с който кожата й сияеше. Късата пола и обувките с тънки високи токчета подчертаваха дългите й стройни крака със златист загар. Над гърдите й се спускаше изящен филигранен медальон с цитрини в капковидна форма.

— Дейвид? — Роз огледа стаята и драматично завъртя кафявите си очи. — Ще закъснея заради него.

Стела прочувствено въздъхна:

— Ще кажа само: „Ооо!“

— Да. — Роз се усмихна и се завъртя в полукръг. — Беше пълна лудост да си купя тези обувки. Ще ми убият. Но когато трябва да се появя на поредния благотворителен прием, държа да отправям послание с външността си.

— Този път посланието ще бъде: „Аз съм неотразима“ — увери я Хейли. — Супер си!

— Това беше целта.

— Изглеждаш зашеметяващо. Едновременно секси и стилно. Всеки мъж на приема ще поиска да те изпрати.

— Е… — Роз се засмя и поклати глава. — Страхотно е да има други жени в къщата. Кой би предположил? Ще отида да подканя Дейвид. Ако не го сритам, ще стои пред огледалото още час.

— Забавлявай се.

— Определено не изглежда като нечия майка — промълви Стела.

„Как ли ще изглеждам аз след двадесет години?“, запита се Хейли. Погледна отражението си, докато втриваше масло с витамин Е в кожата на корема и гърдите си. Дали щеше да може да се облича елегантно и да знае, че е привлекателна?

Разбира се, не беше надарена колкото Роз. Спомняше си, че веднъж баба й бе казала, че красотата зависи от скелета. Когато погледнеше Роз, разбираше какво е имала предвид.

Никога нямаше да притежава неповторимата осанка на Роз или впечатляващите форми на Стела, но харесваше външността си. Грижеше се за кожата си и изпробваше различни трикове с грим, за които четеше в списанията.

Привличаше вниманието на мъжете.

„Разбира се“, помисли си тя с усмивка на самосъжаление, когато сведе поглед към корема си.

По-рано го бе привличала. Повечето мъже не хлътваха по бременни и това бе добре дошло за нея, защото точно сега не би проявила интерес към никого. Единственото важно нещо за нея бе детето й.

— Правя всичко заради теб, хлапе — каза тя, докато нахлузваше възголяма тениска.

След като се пъхна в леглото, повдигна възглавницата и взе една книга от купчината на нощното си шкафче. Всичките бяха за бременност, раждане и развитие на детето в най-ранна възраст. Прочиташе по няколко страници всяка вечер.

Когато усети, че клепачите й натежават, затвори книгата.

Угаси нощната лампа и се сгуши под завивките.

— Лека нощ, бебчо — прошепна.

Докато се унасяше, усети вече познатия студ и сигурност, че не е сама. Пулсът й се ускори и затуптя в ушите й. Събра смелост леко да повдигне клепачи.

Видя силуета, надвесен над леглото й. Светлите коси и красивото тъжно лице. Хрумна й да се разкрещи, както всеки път, когато го видеше, но прехапа устни и добила кураж, посегна да го докосне.

Когато ръката й премина през тази на жената, Хейли издаде тих вик. В следващия миг беше сама и разтреперана в леглото си и търсеше ключа за лампата.

— Не си въобразявам! Не!

Стела стъпи на столчето, за да окачи поредната висяща кошница за украса. Беше видяла цифрата на миналогодишните продажби и си бе поставила за цел да ги увеличи с петнадесет процента.

— И аз мога — настоя Хейли. — Няма да падна от проклетото столче.

— В никакъв случай. Подай ми онези бегонии.

— Прекрасни са. Толкова буйни.

— Роз и Харпър са засадили повечето от тези цветя през зимата. Бегонните и импациенсите се продават като топъл хляб. Щом ги отглеждат хора като Роз и Харпър, можем да ги продаваме на едро и на ниска цена. Това е основната ни стока.

— Хората могат да ги отглеждат сами по-евтино.

— Разбира се. — Стела слезе, премести стълбата и се качи на нея. — Каскадно мушкато — реши тя. — Трудно е да устоиш на толкова цветове и пъстрота. Дори най-запалените градинари, които умеят да отглеждат разсад, не биха отминали едрите, красиви съцветия. Разцъфналите цветове, скъпа моя ученичке, водят до продажби.